Преди повече от година знаех, че Красимир Аврамов, наречен „Човекът Глас”, е написал първата си книга, и въпреки че харесвах стила му „поп-опера”, песните и неговия оригинален и рядък за мъж висок глас, дочаках тазгодишната лятна премиера в книжарница „Хеликон” със странни усещания. Участието му в конкурса за песен на „Евровизия” през 2009 г. беше съпроводено с толкова скандали, злоба, завист и гнусни нападки срещу него, каквито надали има и в най-яростните махленски разправии. И все пак публиката не се остави да бъде манипулирана от скочилите на нож срещу него медии и избра песента му „Илюжън” да представя България в Москва (дори и в това го обвиниха, че резултатите били купени). Допусках колко горчилка е насъбрал от медийната война и предателствата на колеги, от грозните епитети и кръчмарското наддумване в телевизионните студия, от размахването на ръце, пъдещи го от родината му обратно в Щатите, където за десетилетие бе изградил блестяща кариера, продължаваща успехите му в България от 90-те години. Затова със свито сърце очаквах, че книгата му, като доста мемоари, ще се превърне в разчистване на сметки и отвръщане на понесените от него удари, но дано не и в същата гама.
Още с първите страници бях увлечена от повествованието. Открих разказвач, който не само умее да споделя, но има и какво – и събития, и преживелици, и характерната атмосфера на различни среди, като прави това умно, открито и естествено, без да предъвква съчинени самоанализи. Нито следа от непрофесионално писане, от нагласени и измъчени фрази. Имам вкус към подобна действена реч и жив диалог, поднесени с наблюдателност, самоирония и пластичен рисунък. А вероятно и редакторите му Стелиян Стоименов и Албена Атанасова са изиграли своята насочваща роля за добрия текст, както се разбра на премиерата. Стара истина е, че имаш ли живот, имаш и сюжет. Майсторството да разказва е присъщ на автора артистичен дар, но то изисква и мярка, и самодисциплина, които опитният и талантлив певец и школуваният мим Красимир Аврамов явно притежава в завидна степен. Като автор на текстовете и композитор на музиката за албума си, издържан в създадения от него стил „Popera”, той се доказва и в новото си поприще на писател.
Книгата е изградена като роман на документална основа, с някои променени имена, зад които надничат действителни лица. Композиционно се редуват не в хронологичен ред глави от детството, живота в Америка и наситените събития след завръщането в България на главния герой, което поддържа градуса на напрежението и изостря читателското любопитство. Умело и разноцветно перо рисува драматични събития, без излишно многословие. С настъпателен и динамичен език, основаващ се преди всичко на подплатеното с психологизъм действие, Красимир Аврамов щрихира далечния ни и непознат живот на артистичните кръгове в Америка. Талант и целеустременост в търсене на контакти и инвестиции, постоянно самодоказване и певчески изяви, които рано или късно водят до шанс в шоубизнеса (изискващ понякога висока морална цена, чието заплащане не всеки намира сили да откаже), редуване на застой и изчерпани материални средства с периоди на възход и признание в професионалните среди. Интересни срещи, характери, игри, непочтени сметки и използване на финансовата принуда за низки цели.
След като стига до високото признание в Лос Анджелис „Най-добър албум на годината”, Краси Аврамов се връща в България уж за кратка ваканция, но е увлечен в популярния конкурс на „Евровизия”. И тук започват неподозирани интриги, породени от конкуренцията, заплетени в политически игри и финансови сблъсъци. Яловите дървета никой не ги брули – това е утехата за талантливите, които объркват сметките на завистниците. По всякакъв начин го очернят в медиите, затрупват го с клевети и заплахи по телефона. От вестник на вестник и от телевизия на телевизия прескачат обидни въпроси „Откъде се взе този? Да се маха! Кастрат! Вие като вълк!”, лепят му улични епитети, папагалски повтарят и доукрасяват измислени обвинения. Подложен на натиск да се откаже от участие, изпълнителят намира мъжествена борбеност да продължи и стига до финала. Поредица от заговори и задкулисни мерзости го съпътства до последния момент на изпълнението му в Москва. Такава сатанинска изобретателност на конкуренцията човек не може да си представи даже в предизборните кампании на най-отявлените врагове в джунглата на политиката. Без да изпада в цитатничество, Краси Аврамов маркира и участието в дискусиите на известни личности от музикалните и културни среди, които излизат в негова защита, изтъквайки редкия му талант.
В стила на приключенската литература, романтиката, драмата, криминалето и комедията авторът разкрива необичайни сцени от живота си, които държат в напрежение, разсмиват, възмущават или умиляват, но никога не оставят читателя безучастен. Заедно с любов, раздяла, отчаяние или пламенно отдаване на кариерата, не липсва и помощта на скрити сили, вградени в символични предмети, които крепят увереността на певеца. Като истински екшън е описано широко разгласеното в медиите среднощно нахлуване в дома му по погрешка. Отряд маскирани барети го повалят на земята и оковават в белезници, оставяйки след обиска погром от разбити врати, изпочупени вещи и пълен хаос. И едно извинение, че са сбъркали адреса, заедно с неспазеното обещание да възстановят нанесените щети.

Както във всяка добра книга, и тук открих запомнящи се моменти и свои любими откъси: последователните самоубийства в Лос Анджелис на приятели на Краси – веселяка Рост и бездомната българка Вес, и двамата завършили с полет от високи етажи. И отчаяното затваряне в себе си, обзело го след преживените трагедии, описано пестеливо, но дълбоко. А другата случка е предадена със закачлив тон: „Съседите бързо разбраха за нанасянето ми при Джой, благодарение на безумните репетиции сутрин под душа и покрай тези с моята педагожка Дороти, която идваше три пъти седмично, заемайки мястото си пред огромния роял. В началото мислеха, че чуват виковете за помощ на Джой, затова притеснени, че някой сериен убиец е нахълтал в дома й с намерение да я заколи, идваха да тропат истерично на вратата, за да се уверят, че тя е добре. Джой им отваряше в недоумение, след което се извиняваше и обясняваше за певеца, настанил се в жилището й, а накрая ме представяше и всички избухвахме в неистов смях.”
Фотоприложението от 42 снимки осветлява възлови моменти и срещи от живота на автора: концерта му в „Kodak Theatre”, пантомимичния му моноспектакъл „Спомени”, пресконференции и премиери, виждаме го на сцената на „Евровизия” в Москва, на наградите „Грами”, с прочути продуценти, американски тв водещи, мениджъри, хореографи и звезди като Куинси Джоунс, Майкъл Шуан, Джъстин Ким, Лиса Гибсън, Уилиам Табану, Зукеро, Том Ханкс, Фил Рамон, с Лиса Мари – дъщерята на Елвис Пресли, Филип Киркоров, Ирена Александрова и др.
В епилога Красимир Аврамов пише: „Убеден съм, че ако хората се научат да споделят чувствата си, ще се опознават много по-лесно и ще станат по-толерантни спрямо другите. Светът – природните бедствия, войните, гневът, гладът, болестите... Не трябва ли да се спасим от целия този ужас с повече откритост помежду си, с повече толерантност и разум?!” Отговор дават всичките 320 стр. на книгата, които ни доближават до автора и ни карат да му вярваме. А финалното изречение „Следва продължение...” ни изпълва с очакване и надежда.