„Боян“, автор Тея Денолюбова
Стоях в едно слънчево кафене в този объркан и тъжен Лисабон година преди Боян да се появи, и си мечтаех да се влюбя силно. Да го заведа в Лисабон – мястото, където съм се чувствала най-добре на света. Щях да му пускам фадо и да го целувам в малките, задимени, тъмни кръчми на този смразяващо тъжен град. Меланхолията на Лисабон много би му отивала. Повече, отколкото на мен.

„30 паунда“, автор Мартин Ралчевски
Студентът богослов Иван Колев живее с бедния си баща в малък провинциален град и мечтае за реализация. Животът в България го подтиква да емигрира в Англия, за да спести пари. На Острова се запознава с Джак Питсън – негов връстник, който е болен от тежка болест. Между тях се завързва искрено приятелство. Иван споделя с Джак защо според него той е болен и каква е причината. Джак е заинтригуван от обясненията му и по съвета на Иван замина за Света гора да търси изцеление чрез чудо. Там обаче се случва непредвиденото – Джак се преобразява и става монах. После се връща в Англия, но не за да продължи стария си живот, а за да се отдаде на усамотение. Заселва се в пуста шотландска област. Година по-късно почива. Открит е и е погребан от местен овчар. Когато общинските власти решават да преместят тялото в гробищата, за изненада на всички от гроба се разнася необяснимо благоухание. 

„Софийско жителство“, автор Тодор Костадинов
София в началото на осемдесетте години на миналия век. Студентът Филип Петров идва от малко градче в столицата. Първата му мечта е да се повози на трамвай. Втората – да отиде на летището и да види как излитат самолетите към свободния свят. Но съвсем скоро той среща това, за което дори не е смеел да мечтае - истинската любов. Тя - неговата състудентка Силвия, принадлежи към столичния комунистически хайлайф. Сблъсъкът на момчето от малкото провинциално градче с живота на децата на комунистическите велможи е повече от унищожителен. Но нищо не може да смачка любовта. Освен смъртта – жестока и безмилостна... Писан през пролетта на 1984 г., романът вижда бял свят едва днес. Но през 80-те години на XX век се разпространяваха от ръка на ръка десетки негови копия, размножени на циклостил.

„Кризисен ПР“, автор д-р Маргарита Чутуркова
Кризисният PR изисква особена чувствителност и отвореност към всичко ирационално. Едновременно с това е необходима и висока доза хладнокръвие, за да бъде върната системата към нормалността, да бъде успокоена и излекувана. В този смисъл кризисната комуникация не се отдава на всеки. Тя изисква проницателност, иновативност, широк мироглед, ангажираност и съпричастност.
Въпреки че има своите правила, своя “азбука”, кризисната комуникация стои далеч от шаблона, посредствеността, ограничеността. В заплашително връхлитащия ни кризисен свят кризисната комуникация не признава бариери. Тя е творчество, провокирано понякога от случайността, друг път от екстремния индивидуализъм и поддаващо се по-скоро на подсъзнателните пориви на мисълта, отколкото на теорията.