Художникът Васил Симитчиев ще изоре със стар дървен плуг бразда като метафора на все още ненамерилото своето място съвременно българско изкуство. Това ще се случи на на 17 юни, неделя, от 18.00 часа в пространството зад Софийския арсенал - Музей за съвременно изкуство. После Васил Симитчиев ще открие своята изложба, разположена и на трите етажа на сградата. Изложбата коментира както самото изкуство, така и отношението ни към него, включително това на държавата. Васил Симитчиев идва от Швеция специално за проекта. И преди години той е събуждал дискусии например с проекта си за тогава все още несъборената сграда на Мавзолея. Неговият едновременно външен и вътрешен поглед към ситуацията е изключително интересен както от художествена, така и от социална гледна точка.
„Проект“ на Васил Симитчиев е гигантска инсталация, която се разпростира на трите етажа на Софийския арсенал - Музей за съвременно изкуство и околните пространства и включва обекти, видео и пърформанс. Тя е специално подготвена за мястото и ситуацията. Повечето от работите са нови и заедно с някои по-стари знакови произведения на художника се превръщат в част от едно цяло.
Васил Симитчиев е един от най-интересните и последователни съвременни художници. В творческото си развитие той преминава от класическата скулптура до класическия концептуализъм. Започнал кариерата си в България в условията на социализма, Симитчиев развива търсенията си в Швеция, като използва различни изразни средства (вода, стъкло, бетон, звук, светлина) и често работи в градска среда (обекти, инсталации, пърформанси, видео). Независимо дали създава отделни обекти или големи инсталации и пърформанси, изискващи участието на много хора, той остава верен на водещата роля на идеята и нейната най-точна визуализация с минимални средства.
Много често Васил Симитчиев получава вдъхновение от конкретна среда или контекст. Такъв е случаят и с „Проект“. Архитектурните дадености на сградата, паркът около нея, както и дебатът за българския музей за съвременно изкуство са отправна точка в търсенията му. Визуалната рефлексия на всичко това е основна нишка в работите му. Отделните обекти и акции, които на пръв поглед не са свързани помежду си, засилват въздействието си в логиката на цялото. Названието на изложбата подсказва, че както всеки проект и този е отворен, динамичен и следва продължение.
Художникът е роден през 1938 г. в София. 1962 г. завършва монументална скулптура при проф. Любомир Далчев в Националната художествена академия, София. 1975 г. емигрира и оттогава живее в Малмьо, Швеция. 1985-1986 – професор по скулптура в Академията за монументални и приложни изкуства „Констфак“, Стокхолм. 1988 г. – основател и ръководител на Свободната академия за експериментално изкуство в Стокхолм. Негови изложби са организирани в най-големите галерии и музеи на Швеция. Първата му самостоятелна изложба в София е през 2003 г. в Софийската градска художествена галерия. Някои от най-известните му проекти са: „Водна маса“, 1977; „Трансплантирана светлина“, 1982; „Трансплантация - стъкленият кей“, 1985; „Директен контакт Малмьо-Мапуту“, 1980; „Мостът Швеция-Дания“, 1996; пърформанс „Четене на българската азбука“, 1988, хепънинг в Копенхаген и в София, 1991; „Възможна дисекция“, 1999.
В периода 1985-1994 осъществява многобройни изяви и контакти в областта на културата и изкуството между Швеция и България. Работи в областта на скулптурата, обекта, пърформанса, видеото и инсталацията.