Художничката Лили Димкова, дъщеря на лечителя Петър Димков, открива довечера юбилейна изложба на „Шипка“ 6. Почитателите на творчеството й ще имат възможността да се насладят на знаковите цикли „Български светци“, „Богомили“, „Лазарки и кукери“, „Заветът на цветните лъчи на светлината“ и „Лица от бъдещето“, както и на много портрети и пейзажи.   Художничката рисува през годините маститите исторически личности на България, великаните на духа, които бележат пътя на родната история -  Орфей, Боян Мага, богомилите, Отец Паисий, Йоан Кукузел, св. Иван Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Петър Дънов и др.  Тя умело застъпва тезата, че  Ренесансът на Европа започва от нас.  
Родена е на 16 юли 1932 г. в Стара Загора. Завършила е театрална декорация във ВИИИ „Н. Павлович” през 1957 г. в класа на проф. Георги Каракашев . Работи като сценограф в Габровския театър и като художествен редактор в издателство „Наука и култура“. Поставя сценични оформления в различни театри в страната, а също е художник на костюмите във фирмите „Рицар без  броня”, „Шведски крале” , „Един снимачен ден”, „Сбогом, приятели”, ”Върви в следите”, „Необходимият грешник” и др. Освен художник в театъра и киното, работи и като оформител на книги.
Имала е изложби в София през 1974 г. и 1977 г., в Ню Йорк  в музея на Николай Рьорих, в Сан Франциско - 1979 г., Берлин – 1980 г., в  Алжир, Мароко, Унгария, Австрия.
Работи в областта на живописта в техниката на масления пастел. Стреми се да показва аурата на човешкото излъчване, на хармонията и добротата. Продължител на традициите и влиянието, което творчеството на Н. Рьорих оказва в българското изкуство.
Според Лили Димкова животът трябва да бъде осъзнат път към светлината. Доброто е заложено в самите нас, остава само да го открием и доразвием. Тя се противопоставя и с делата си, и с творчеството си на  озлоблението, отчаянието и мъката.  Самата художничка неведнъж споделя, че винаги започва да работи с  молитва.  Защото „всеки, който прави нещо, обърнато към хората, трябва да започне с едно чисто свое състояние, с много любов, за да стигне до тях“.  Лили Димкова благоговее пред баща си, макар че не е наследила неговата дарба да лекува. В семейството й обаче млад потомък е наследил уменията на Петър Димков – синът й от малък проявява лечителски заложби и ги доразвива. И в живота си, и в изкуството Лили Димкова се ръководи от максимата на баща си: „ Винаги да обичаш. Основното е любовта.  Към това, което вършиш, към човека, с когото говориш, към природата“.  За нея казват, че когато вътрешният й поглед се обърне към миналото, прозира през пластовете му, разпознава и очертава образите на големите духовни подвижници на България.