Световноизвестният уругвайски певец Хосе Луис Барето е за трети път у нас. Довечера той музицира в зала "България" заедно с ансамбъл „Тангисимо“. Концертът, организиран от „Кантус фирмус“, е посветен на аржентинското танго.

- Разкажете нещо повече за концерта. Какво да очаква публиката?
- Ще пея за любов, страст, живота, смъртта, всички силни усещания. Публиката ще чуе песни от Карлос Гардел, Астор Пиацола, Катуло Кастийо. Репертоарът ни е много богат и разнообразен. Специално за българската публика ще изпълним и нещо от новия албум, който подготвяме. Засега още дори не сме му измислили име и това е тайна, но ето нещо, с което ще ви изненадаме.

- Как ви плени тангото, как се насочихте към точно този стил музика?
- Роден съм в Уругвай и тангото е моята култура. Пея от малък и съм израснал с тази музика. В интерес на истината дебюта си направих, когато заминах за Аржентина в края на 80-те. Аз съм танго певец, но имам образование в областта на класическата музика. Класиката е основата, от която тръгвам. Спокойно бих казал, че мога да изпълня и оперен репертоар. За мен тангото е толкова много, чувство, живот, любов, дори и тъга, не мога да го определя с една проста дума. Това е стил музика, който притежава собствена сила, никой и нищо не може да я пречупи. Ако в нашия свят има магия, тя се крие именно в тангото. То не е просто стил музика, а е много повече.

- Живеем в забързано време. Къде днес е мястото на тангото?
- Тангото в съвсем различна култура, която намира своето място и в днешния забързан свят. Всъщност танго традицията се заражда от т. нар. милонги, които запазват връзката между хората и днес. Не само в Латинска Америка, но и в много европейски градове се организират такива вечери, в които хората се срещат, запознават се, танцуват, споделят страстта към тангото. Тангото пази нещо автентично в себе си и точно това е тайната от неповторимото усещане. Не може да се повлияе от модерното, от съвременните технологии, от новата музика. Когато разбереш философията на тангото, неговия „език”, тогава не можеш да живееш без него – да чувстваш чрез него.

- Кои са музикантите, които ви повлияха най-силно? Имате ли идол?
- О, този въпрос е много труден. Толкова много са музикантите, които ми оказаха влияние. Възхищавам се и на Карлос Гардел, Вирхиния Луке, Сусана Риналди, Астор Пиацола и още много големи големи имена, с които съм израснал.

- А как се срещнахте с музикантите от „Тангисимо” и с българския цигулар Светлин Русев?
- С китариста Людовик Мишел се познаваме от дълго време. Идеята да създадем „Тангисимо” се роди съвсем импулсивно. Избрахме име, което определено трябваше да включва думата „танго”. Впоследствие се сприятелихме и с цигуларя Светлин Русев и го привлякохме да свири с нас. Той е голям музикант, блестящ цигулар. За нас е истинско удоволствие, че е част от „Тангисимо” и че има място и за нас в оскъдното му свободно време. Има някаква магия между всички всички музиканти от „Тангисимо”, аз ги чувствам изключително близки, както и танцьорите Родриго и Гизела. Може да се каже, че и те са част от „Тангисимо“, защото често участват в нашите спектакли.