Да устоиш във фокуса на прожекторите, между заседанията в СБХ за бъднините на българския художник и упражненията по живопис със студентите от академията, да запазиш чувствителността и любопитството на душата си и да останеш художник. Това проличава от творбите на Ивайло Мирчев, подредени в галерия „Астри“ в столицата. Наследник на стар софийски род, израсъл в ателието на баща си - големия художник Никола Мирчев, за Ивайло студентските години в Художествената академия са част от естествения ход на съдбата. Той е сред първите студенти на тогавашния професор, а днес академик Светлин Русев. Школата е безспорна и само талантът по-късно осветява оригиналния образ на художника.
От 2004 г. до средата на миналата година Ивайло Мирчев е председател на СБХ, едновременно с това и професор по живопис в академията. Неговите упражнения по живопис извайват на свой ред студентите, които вече са част от поколението художници, даващи облика на сегашното българско изобразително изкуство.
Но и до днес за художника Ивайло Мирчев голямото вълнение в живописта е процесът на създаването, търсенето, изследването на собствената и тази на публиката сетивност. Поставянето на творчески задачи и проблеми и провокацията на разрешаването им е по-голямото удовлетворение от самия резултат на рисуването. Голямата изложба на художника през 1994 г. в „Райко Алексиев” е наречена „Опити” ; години по-късно следва серия от самостоятелни изложби в страната със заглавия „...упражнения по живопис ...”. Нима това не е потвърждение за изследователската натура на художника и липсата на каквато и да е била излишна претенция!
Тази нова самостоятелна изложба на художника след дълги години на отсъствие от софийска сцена е следващото звено от изследователския процес, занимаващ художника в цялото му творчество. На упражнение като на упражнение: различни техники - водни (акварел и гваш) и маслени, различни формати - големи и малки, различни сюжети и едно непрестанно любопитство към света.