Ивайло Калоянчев довечера ще поеме по спешност ролята на Никола Анастасов в хитовия спектакъл на Сатирата „Римска баня“. Замяната се налага заради инцидента, който Никола Анастасов преживя навръх рождения си ден падна и си счупи ребрата. В понеделник вечерта Ивайло се появи в сериала "Стъклен дом" в ролята на наемател в мола. Той се намеси в интригата между Камен и Николай Жеков. Ивайло Калоянчев е първородният син на актьора легенда Георги Калоянчев. Завършил е ВИТИЗ, където кандидатства, без да каже на баща си. Играе в Сатирата редом с именития си родител. Сред ролите му са Отец Теодосий в „Приказка за стълбата” от Петър Анастасов, Парамонов в „Дело” от А. В. Сухово-Кобилин, постановка Крикор Азарян, 1986, Драгомир в „Одисей пътува за Итака” от Константин Илиев, Кум в „Балкански синдром” от Станислав Стратиев, Жаровкин в „Кучешко сърце” от Михаил Булгаков, Художник – „Посещението на старата дама” от Фридрих Дюренмат, Петранов в „Големанов” от Ст.Л. Костов, Освободител в „Кукер кабаре” от Любомир Пеевски. В разцвета на силите си Ивайло Калоянчев напусна театъра и стана шеф на чейндж бюро. Неотдавна той се върна в състава на Сатиричния театър, а Светослав Пеев му повери ролята на Миро в „Лека форма на тежка депресия” по Станислав Стратиев.

- Влизате на пожар в „Римска баня“. Притеснен ли сте?
- Ни най-малко! Уча бързо нов текст, помня лесно, а пък натрупаният опит ми дава спокойствие. Жалко че Кольо Анастасов пострада и ще го боли дълго време. Случват се такива работи в театъра, никой не е застрахован.

- Дълго време отсъствахте от театъра. Славчо Пеев ли е виновен да се върнете?
- Славчо Пеев и Стратиев са виновни. Трудно се удържа на толкова примамливо предложение – да играеш в пиеса по текстове на Станислав Стратиев. Славчо направи хубав спектакъл - „Лека форма на тежка депресия“ по текстове на Стратиев, които не са чак толкова популярни. Но като ги четеш, все едно са писани днес, за сегашното време. Точно от такава проза има нужда сега съвременният човек. После Славчо ми предложи да изиграя бай Ганю в „Господин Балкански“ на Георги Данаилов в театъра в Дупница.

- И се съгласихте да играете коронната роля на баща си, Георги Калоянчев?
- И казват, че добре съм се справил! Но тепърва ще става ясно. Пиесата е написана от Георги Данаилов специално за 60-ата годишнина на баща ми. Премиерата бе на 13 януари, навръх рождения му ден. Аз играех Данко Хаирсъзина, това ми беше първата постановка в Сатиричния театър. Сега получавам главната роля! Тоест ролята, написана за баща ми. Изиграхме спектакъла на 10 април в София, в Сатиричния театър беше препълнено. И само веднъж в Дупница, като представлението беше откупено за ГЕРБ. Тепърва спектакълът ще се играе, ще се развива, а публиката ще го оценява. Но бързам да кажа: не мога да бъда Георги Калоянчев. И не искам. Той си е той, аз съм си аз. Публиката не бива да ме сравнява с баща ми – е, бащата какъв беше, а синът какъв е! Като спрат да ме сравняват, и нещата се получават.

- Не е възможно публиката да не ви сравнява с Георги Калоянчев в образа на бай Ганю, защото неговото превъплъщение се превърна в култ – и на сцената, и на екрана. Затова и вашата задача днес не е лесна!?
- Знам, че не е лека. И моето завръщане никак не е лесно. Отсъствал съм 11 години, сега започвам отново. Смешно е да си мислиш, че като те е нямало 11 години, ще се върнеш на същите позиции. Хората са ме забравили. Върнах се в трупата, където съм работил и съм изиграл толкова много роли, и откривам, че познавам само петима от щатния състав – Весо Цанев, Мария Статулова, Йорданка Стефанова, Янина Кашева, Тодор Близнаков, Пламен Сираков. Другите са нови, сега се запознаваме. Не само че не съм работил цели 11 години в театъра, но и не съм влизал тук. Но крастата не ме е напуснала, продължавам да си я нося. Затова лека-полека ще се върна на мястото си. Бързам да кажа и да повтора, че съм съвсем различен от баща ми в главната роля в „Господин Балкански“. И представлението, което направихме в Дупница, е съвсем различно от някогашното. Съкратихме пиесата, трае близо час по-малко. Славчо Пеев уведоми автора Георги Данаилов, но той още не ни е гледал. Очакваме го на следващия спектакъл.

- А Георги Калоянчев вече гледа ли сина си в „Господин Балкански“?
- Не, той е зле с краката, не може да ходи, не излиза и е трудноподвижен. Обещали сме му да заснемем спектакъла и да му го пуснем у дома.

- То ще е огромно вълнение за него!
- А за мене няма да е вълнение, така ли?! Той ще си седи в салона, а аз горе на сцената! Баща ми помни всичко – подавам една реплика, той я довършва. Обича си ролите той. Непрекъснато гледа телевизия, знае какво се случва, следи и сериалите. Сега очаквам да ме изкоментира в „Стъклен дом“.

- Променил ли се е театърът за последните 11 години, откак не сте били „вътре“?
- Аз съм от тоя тип хора, които са отговорни към всичко, което правят. Като гледам как се репетира и какво се прави сега в театъра, изпадам в недоумение. Не съм свикнал на тоя тип работа. Като имам представление, съм в театъра в 5 часа, като имам репетиция, съм 20 минути преди репетиция с научен текст. Иначе не става. А сега нещата са поставени по друг начин. Защо е станало така, защо се е променило. Сега всичко става в много кратки срокове. Почнахме преди месец, вече сме готови и хайде, премиера. Не съм свикнал, учудвам се, но трябва да се нагаждам към тоя начин на работа..

- Трудно ли се живее със славата на родителите?
- Трудно. Не може да не ти се отразява. Винаги се е говорело за децата на известните артисти. Особено ако са на същото поприще. А хубавото е, че има от кого да се учиш, че ти е поставена една летва и трябва да се опиташ да я стигнеш, че и да я прескочищ. Пак и пак ще кажа – не мога да съм Георги Калоянчев. Навремето Пенчо Петров беше казал на баща ми: „Кала, кажи им да не те имитират. Защото и най-доброто копие си остава копие, личи си.“ Но пък е хубаво, че винаги има от кого да се поучиш, да ти даде съвет. 16 години съм бил с баща ми в един театър. Играхме заедно в не една или две постановки. И в „Ромул велики“, и в „Дело“, и в „Клаустрофобична комедия“ .

- Какво казва за всичко това вашата майка, съпругата на Георги Калоянчев?
- Щастлива е, че се върнах в театъра. Доволна е, гледа ме в „Господин Балкански“ и не ме сравнява с баща ми. Защото той е една писта, аз – съвсем друга.

- Кажете нещо за вашите три деца?
- Общо три наистина – едно от първия ми брак, едно от втория с настоящата ми съпруга и едно нейно от първия й брак. Двама са в Лондон – единият учи за музикален продуцент, другият – спортно право. Жена ми е с тях, защото й хареса да живее в Англия. Най-големият е в София, работи в една фирма за интернет доставки. Никой не стана артист, макар че най-малкият много го искаше.