Значението на заглавието и подзаглавието трябва да се търси в художествения замисъл на автора, който предоставя напълно мотивирани възможности на читателите да продължат в себе си, в своето психологическо пространство, допълнително и предимно съвременно, дори актуално развитие на сюжета. Повествованието е увлекателно, то е наситено със сюжетни находки, с удивителни битови и моралистични детайли от епохата, като например номерирането на Самуиловите войници по реда на ослепяването и замяната на имената им с бройното число. Майсторско е описанието на мисията на еднооките апостоли, тя е превърната във фикс идея за действията, които е трябвало да бъдат предприети още в далечния десети век, но не са били извършени по причини, част от които авторът изтъква и в своеобразен културологичен паралел с другото явление на времето – европейското рицарство. Впрочем, тази способност на Красен Камбуров въз основа на сериозни познания и прозорлива интуиция да свежда в едно цяло различни по качество артефакти му позволява да стигне до най-неочаквани констатации, често абсолютно противоположни на установеното с векове.
Романът е написан в три пласта – свитъците на Тома Езерни, приписките към тях и паралелите със събития, раздалечени едно от друго във времето, но еднакви с насилието над човека. В последния пласт авторът дори достига до идеята Българската православна църква да канонизира за светци ослепените войници. И тази идея търси личностно и обществено продължение... В края на краищата, Красен Камбуров ни води и към други читатели, които са далече от масовата безвкусица. Може би сега-засега трудно ще ги намери, но този роман ще надживее злокачествената за истинската българска литература пазарно-сергийна ситуация.