Излезе първа книжка на списанието за литература, изкуство, критика и философия „Везни” на издателство „Гео Милев”. С него започва 22-рата годишнина на изданието – духовен продължител на Гео-Милевото списание „Везни” (1919-1922). Неслучайно в книжката читателят ще намери интересната публикация на Георги Янев „Гео Милев – издател и редактор”, в която се спира на издателство „Везни” и библиотека „Пламък” като неразделна част от двете списания. Сред акцентите в броя са и философското есе на Сьорен Киркегор „Да не се покайваш за нищо, е висша мъдрост. Опрощаването на греховете”, портретът на Григорий Цамблак „Един тъмен монах” от Найден Вълчев и подборка за Стефан Продев – с негова публицистика и статията на Иван Гранитски „Жрецът на думите”. Книжка първа предлага още поезия от Александър Шурбанов, Венцеслав Кисьов, Лина Борджиева и Георги Ангелов, както и от румънския поет Марин Сореску, новелата на Георги Величков „Изповедите на един незавършен алкохолик”, литературна критика от Йордан Костурков, Ерика Лазарова и Владимир Цветкоски от Република Македония. Интересно четиво е пътеписът на Мария Овчарова, който се докосва до любовта на Жорж Санд и Шопен. В „Библиотека за ученика” е поместена статията на Петър Велчев „Вапцаров и границите на човешкото”. Броят е илюстриран от художника Иван Димов, за него пише Иван Гранитски.