С нестихващ 15-минутен аплауз публиката, станала на крака, посрещна третата поред премиера на мюзикъла “Зоро” в Музикалния театър.
Успехът бе съвсем заслужен! Най-новият спектакъл на трупата е още една уверена стъпка във вярната посока - представянето на хитови мюзикъли, поставени в съвременната стилистика на 21-ви век.
Намерението да бъдат канени масирано гост-изпълнители, което бе непривична практика доскоро за трупата, със сигурност е напълно оправдано! Заради създаването на конкурентна среда и многообразие от артистичен потенциал и творчески алтернативи, които са в основата на качествените продукти за зрителите. Явно формулата малък основен щат за артистите и гост-имена, които да привличат публика, работи, стига това да е и финансово поносимо.
С появата си “Зоро” пренесе Бродуей в София. Режисурата на Бойко Илиев е прецизна, многопосочна, с филмова експресия и изразност на сценичното действие, което е зрелищно и динамично. В супепродукцията, която създават последователите на Мими Балканска, има много блясък – не само заради огнените ефекти, пламъците, фойерверките, бляскавите костюми – 160, според директора Тодор Димитров. Но и заради обаянието и яркостта на артистите в спектакъла: Владимир Михайлов (група „Сафо“), Ива Николова – очарователна, магнетична и топла като Инес, ефирно елегантното присъствие на Надежда Панайотова като Луиза; и актьорската игра на Христо Сарафов, яркия Румен Григоров, симпатичния образ на Лъчезар Лазаров.
Артистите излизат от оркестрината (като че оживявайки пред очите ни от една старинна легенда). Решението не само пеенето, но и говорът да бъде озвучаван, гарантира хомогенната звукова среда през цялото време. На сцената актьорите изпълняват каскади или пресъздават сценичен бой с прецизност на филмово действие. Зоро често идва и напуска действието, прелитайки с въжета през геометричните оси на сценичното пространство. Оригинално е хрумването на Бойко Илиев, Зоро да се клонира подобно на четиримата мускетари в една от схватките на финала, като така е постигнат ефектът на изключителна мигновена динамика и реалистичност, успоредно с изображението на пантомимично действие на забавен каданс.
Персонажите разказват историята и разкриват своята същност, подкрепяни от майсторската подкрепа на оркестъра, шлайфал звука на „Джипси Кингс“ майсторски под ръководството на маестро Игор Богданов. Втората част е заредена от енергията и вибрациите на фламенко музиката и страстните танци (дело на Тони Алексиева и Светлин Ивелинов), а уникалната импровизация на Ивелина Балчева надхвърля обикновеното изпълнение. Мелодраматичната развръзка идва спонтанно и естествено, а успехът на самия финал е кодиран във вибрацията, обединила хората от двете страни на сцената, които аплодират заедно победата на човека с маска над злото. Директорът Тодор Димитров каза за “Класа”, че следващите заглавия, които предстоят да бъдат реализирани, са „Веселата вдовица“ на Лехар, „Лелята на Чарли“ и детската приказка „Аладин“, която ще изглежда като Дисни, а за главната роля ще се водят преговори с Орлин Павлов.