Операта „Роберт Дявола” на Джакомо Майербер ще има своята първа премиера на българска сцена на 20 януари в Националната опера. Ще я видим като българо-френска продукция, съвременен прочит на вечните теми за любовта и смъртта, доброто и злото, съдбата и свободата, властта и личността. Диригент е Дидие Талпен,  съветник по културните въпроси към посолството на Франция в България и директор на Френския културен институт в България. Режисьор  е Уисам Арбаш, сценографията е на  Любомир Йорданов, художник на костюмите е Даниела Йорданова. В главните роли са ангажирани Бойко Цветанов, Георги Султанов, французинът Филип До, Мартин Цонев, Светозар Рангелов, Даниел Острецов, Николай Павлов, Диана Василева, Ирина Жекова, Любов Методиева, Олга Михайлова-Динова.

Историята

Операта „Роберт Дявола” по либрето на Южен Скриб и Казимир Делавин е играна  за първи път  в Париж, в Кралската музикална академия, на 21 ноември 1831 година. Отправна точка на творбата е легендата за херцог Роберт I Нормандски (XI век), наречен за своята жестокост Дявола. Обаче историческият Роберт и героят на операта освен името си нямат нищо общо. Сюжетът, сценарият, музиката са характерен пример за романтичния стил на така наречената френска голяма опера . Напрегнати драматични ситуации, ярка зрелищност, голям брой артисти, музика, подчертаваща ефектността на спектакъла – всички тези, характерни за голямата опера, черти присъстват и в „Роберт Дявола”. Операта на Майербер поразява съвременниците с ярката си и въздействаща театралност, с умелото използване на сценични ефекти. Първата постановка в Париж е програмна за романтичния оперен театър. Смело е използването на модерна за времето технология – газово осветление, в сцената сред развалините на манастира на „Св. Розалия“.  Операта е поставена във всички по-големи градове на Европа. В Русия обаче „неистовият романтизъм” на произведението плаши царската цензура – на дявола не е било позволено да се появява на сцената. Но преработена и приспособена към вкуса на Николай I, „Роберт Дявола” излиза на петербургската сцена на 14 декември 1834 година и издържа над сто представления.
Още с появата си операта предизвиква сензация и фурор в Париж и цяла Европа.

За нея пишат Балзак и Жорж Санд

Стихове й посвещават Хайне и Уолт Уитман. Едгар Дега рисува в два варианта нашумялата сцена с балета на монахините, като изобразява и свои приятели сред публиката и музикантите на преден план. Руският художник Михаил Врубел претворява пластически същата сцена от операта, като за образите на Роберт и една от монахините са използвани черти на самия Врубел и съпругата му, певицата Надежда Забела. В любимия на поколения читатели роман „Граф Монте Кристо” Александър Дюма описва в специална глава как загадъчният граф, придружаван от красивата си млада робиня, гъркинята Хаиде, посещава премиерата в ложата на руския посланик. Тази легендарна премиера се споменава и в знаменития роман „Фантомът в операта”, многократно оживявал на сцената и екрана.