„Войници на милосърдието” на Диана Гласнова e книга, за която тепърва ще се говори. Появява се на книжния пазар с логото на пловдивското издателство „Вион”. Книгата излиза в оригинал на хърватски в Загреб, а Съюзът на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище направи необходимото тя да бъде издадена и на български. Изданието е подкрепено и от „Родолюбивото войнство и гражданство” с председател инж. полк. Никола Рухчев и от „Пловдивски граждански клуб” с председател о.р.капитан Лука Станчев. „Войници на милосърдието” проследява действията на Първа българска армия в заключителните операции на Втората световна война. Авторката Диана Гласнова е български журналист, живеещ в Хърватия. В момента е зам. главен редактор на сп. „Родна реч”, издание на българската общност в Загреб. Гласнова разказва и вълнуващо, и прецизно за проявите на хуманизъм от страна на българските офицери и войници. В широк исторически контекст, проследяващ периода от началото до края на Втората световна война, авторката опровергава трупаните и преиначавани дълги години твърдения от югославската военна историография по адрес на българската армия.
„Работих 3 години над тази книга.. Използвах българския военен архив, руски източници, сръбски, хърватския държавен архив, украински и словенски източници, книги и мемоари, разговарях с още живи участници във войната – българи и хървати. Книгата предизвика голям интерес, защото съм написала неща, които нито един хърватски историк, поради жестоката югославска цензура и автоцензурата, която съществува и днес, не си е позволил. Но има и неща, които и нито един български историк до днес не си е позволил да напише – например за бунта в армията през януари 1945 година и спасяването на хърватски пленници при Дравоград от жестокото ликвидиране, на което са подложени от югославските партизани”, разказва авторката.
Убийството на 13 хърватски младежи, възпитаници на Военното на Негово Величество училище в София, е една от мистериите, разкрити в книгата. Авторката разбулва съдбата на мъчениците стъпка по стъпка. Среща се с много хора, търси документи, събира спомени. Предположенията й се оказват верни - младежите са убити край село Барйе чифлик, но точното място, където са закопани, още е неизвестно. Местните жители мълчат, само държавна институция от България или Хърватия може да поиска информация по официален път, смята авторката. За Диана Гласнова въпросът е съдбовен, защото младежите са имали родители, които са ги чакали до края на живота си. Или са искали поне да знаят къде е гробът на сина им, да запалят на него свещица.
Д-р Анделко Миятович, хърватски историк и обществен деец, сътрудник на първия хърватски президент д-р Франьо Туджман, е рецензент на книгата:
„Авторката използва всяка възможност, предоставена й от документите и личните свидетелства на още живи участници в събитията, да подчертава фактите, които в духа на традиционно добрите българо-хърватски отношения променят натрупаните с години негативни клишета в изследваната проблематика.” „Войници на милосърдието“ е романизирана история, в която истината е подкрепена с документи. Авторката не пести чувства - от първия до последния ред на книгата.” Всъщност тази книга има чудна съдба. Тя започна като есе за българската армия, превърна се в журналистическо разследване и завърши като ода за българо-хърватското приятелство и хуманизма на българските войници и офицери”, убедена е Диана Гласнова.