Култовият мюзикъл „Зоро“ по музика на „Джипси Кинг“ ще се играе премиерно на 13 януари в музикалния театър. Следващите премиери са на 14 и 20 януари. Постановката е на режисьора Бойко Илиев, който посяга към „Зоро“ след успешната реализация на „Исус Христос суперзвезда“.
Бойко Илиев е известен български театрален режисьор и актьор. Роден е на 29 юли 1955 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Надежда Сейкова във ВИТИЗ, а през 1990 г. получава режисьорско звание. Работи като актьор и режисьор в театрите в Шумен Пазарджик и като режисьор в Младежкия театър. През 1989 г. създава и ръководи първия частен театър “Диалог”. Като режисьор в театъра е реализирал: “Подземният”, ” Почти като човешки глас”, “Догодина по същото време”,” Играта джин”, ” Когато гръм удари”, “Нирвана”, “Секскомедия в лятна нощ”, “Двуглавият орел”, “Хайде, душко, убий ме”, “Безсмъртно танго”, “Осъдени души” и др. Носител е на национални награди, има участия в киното и телевизията. Дебютира още като студент във филма на Гриша Островски “Като белязани атоми”. Има участие като режисьор и актьор в над 20 филма.

---

- Г-н Илиев, припомнете историята на мюзикъла „Зоро“?
- Първата продукция се е състояла в Лондон през 2008 г. Следва : Париж, Тел Авив, Москва, Рио де Жанейро, Амстердам, Берлин, Милано, Токио, Шанхай...През 2009 г. мюзикълът получава пет номинации за наградата "Лорънс Оливие", включително за най-добро шоу и за най-добра  хореография. "Зоро" отдавна се е превърнал в митология. Светила от ранга на Дъглас Феърбанкс, Ален Делон, Антонио Бандерас с успех се вмъкват в кожата на дръзкия спасител. Народен герой, защитник на бедните и онеправданите, създаден  през 1919 г. от американския писател Джонстън Маккъли, той  се появява в поредица от литературни и филмови произведения . Все нестихващият стремеж на човека да намери своя герой, за да избяга от несправедливостта на живота.

- С какво „Зоро“ привлича и театралните творци, и публиката?
- Той изниква за миг и бързо изчезва, и продължаваме да го търсим, за да ни спаси от злото и неправдата, за да се питаме сами съществува ли наистина. И може би заради това продължаваме да си го измисляме. Този път като мюзикъл! Героите страстно любят, пеят, танцуват фламенко, фехтоват се, участват в рисковани каскади, за да получат  своята така жадувана доза романтика. Зоро е страстен порив за победа на любовта и доброто над злото, алчността и несправедливостта.

- Вие самият сте гледали „Зоро“ по световните сцени?
- През 2009-а го гледах във „Фоли Бержер“, бях очарован. Самият мюзикъл е създаден в Лондон през 2005-а по романа на Исабел Алиенде. Стивън Кларк се намесва с уточняващото либрето, Джон Камерън се намесва в оркестрацията, а „Джипси Кинг“ с хитовете си като Bamboleo, Bailame. Вписват се чудесно в сюжета. Страхотна музика – фламенко - танци и пеене, познати за България, но малко изпълнявани от български изпълнители.

- Затова ли прибягнахте до кастинг?
- Затова имаше кастинг – и за основните изпълнители, и за фламенко пеенето. Ивелина Балчева се справя блестящо с фламенко пеенето, балетът също навлезе дълбоко в стилистиката, опитваме се да претворим мюзикъла като хомогенно цяло. Аз самият дълго работя по проекта, замислил съм го още през 2009-а. Зоро съчетава два персонажа – от една страна, е Диего, героят, който от своя страна се превъплъщава в ролята на Зоро.

- Кои са изпълнителите на главните роли – Зоро и очарователната Луиза, която неизменно свързваме с Катрин Зита Джоунс от филма с Антонио Бандерас?
- Сериозен кастинг проведохме, три месеца търсихме адекватните изпълнители за петте главни роли. Защото трябва музикалност, актьорско майсторство, умение за фламенко.
В ролята на легендарния защитник на онеправданите – Зоро, ще се превъплътят звездата на оперетата Богомил Спиров, който игра Исус от рок-операта на Уебър "Исус Христос суперзвезда", и Владимир Михайлов, познат на феновете като солист на групите „Сафо“ и Sky Angels, а също и като Юда от "Исус Христос суперзвезда". В ролята на Луиза, която във филма е превъплътена от Катрин Зита, играят Ани Топалова и Весела Делчева. Ани е позната от Мария Магдалена. За Весела това е дебют на сцената на музикалния театър. Помагат ни хубавата музика, танците фламенко, боевете с рапири, каскади, пиротехниката – опитваме се да уплътниме цялостно мюзикъла.

- Има ли място в днешния свят за зоровци, каква е Вашата проекция към легендата?
- На Бродуей отива цялото семейство и за всеки има по нещо атрактивно. Хората са запленени от магията на театъра, фантазията на актьора, на режисьора. Нямаме тая техника, с която разполагат там колегите, но я компенсираме с фантазия и актьорско майсторство. На Бродуей, макар и стари да са театрите, всичко е много осъвременено. На „Властелина на пръстените“ подиумът се разпадаше на 60 сегмента и се издигаше и падаше. Ние го нямаме това, но въпреки това ще опитаме да изненадаме публиката. И при нас има летене, нали Зоро се появява много изненадващо, и това е част от неговия стил на поведение, на победа. Опитах се да създам една сценична среда, която да запълни празнотата на липсващата техника, така че ще има чисто атрактивни изненади за зрителите. Да не разберат точно откъде ще се появи Зоро.

- От какво имаме нужда в духовната сфера?
- Имаме нужда от зоровци, от хора, които да победят другите хора. Особено ако го свържем с духовната сфера, в която работим. В духовната сфера има едно неудовлетворение от нежеланието да се променят нещата.1988 г. създадох първия частен театър и досега мисля, че системата до голяма степен си стои, за добро или за лошо.
Да, има някаква сигурност, признавам го - за разлика от кината, които се разпродадоха, театрите, слава Богу, си стоят. Отчетите, че промяната се случва, не са верни. Не се случва до такава степен, каквато би ми се искало. Хората, които се занимават с изкуство, трябва да бъдат по-свободни. Пари навсякъде липсват, и в Лондон се режат бюджети. На Бродуей има само фондации, които подпомагат, няма държавна подкрепа за театрите. Но системата там позволява да се прави театър. Така трябва да стане и у нас – системата да позволява да правим театър, а не да сме зависими от чиновници, които да казват на кого да се дават пари и на кого – не.