Съдбата не бе благосклонна към Велко Кънев – приживе му отне онова, с което разсмиваше и разплакваше публиката - гласа. Актьорът си отиде на 63-годишна възраст след тежък и продължителен рак на гласните струни. Бори се до последно с коварната болест, на няколко пъти бе на лечение в Германия. И продължаваше да се появява на сцената. Защото съзнаваше, че публиката изпитва необходимост да го вижда, за да си припомня Матей Нищото от "Опит за летене", Сусо от "Януари", Чушкаров от "Двубой", Иванчо Йотата от "Чичовци", Михалаки Алафрангата от "Под игото" . И "Оркестър без име", "Матриархат", "Мъжки времена", "Да обичаш на инат", "Бон шанс, инспекторе!".
Заедно с Георги Мамалев, Павел Поппандов, Антон Радичев, Петър Попйорданов и Мария Сапунджиева през 80-те години Велко Кънев създаде НЛО, проект, който едва ли ще бъде забравен. В театъра Велко Кънев бе Сганарел в "Дон Жуан" от Молиер, Михаил от "Последен срок" от В. Распутин, Остап Бендер във "Великият комбинатор" по Илф и Петров, Скалозуб в "От ума си тегли" от А. Грибоедов, Лопахин във "Вишнева градина" от Чехов, поп Кръстьо във "Великденско вино" от К. Илиев, Оберон в "Сън в лятна нощ" и Клавдий в "Хамлет" от Шекспир, Верховенски в "Бесове" по Ф. Достоевски, Клов в "Краят на играта" от С. Бекет, Газ в "Кухненският асансьор" от Х. Пинтър, Паскуале в "Призраци в Неапол" от Е. де Филипо, Учителя в моноспектакъла "Даскал" от Ж.П. Допан, Макс Силвърман в "Гудбай, гудбай" от Х. Гарднър. Твърде много роли, сътворени със сърцето и душата.
Като режисьор той постави в Народния театър "Дядо Коледа е боклук" и "Омайна нощ" от Ж. Баласко. Велко Кънев успя да получи приживе всички възможни театрални и филмови награди. Не успя обаче да се наиграе! Затова занапред сигурно ще разсмива Бога със своите неповторими хумористични превъплъщения. Поклонението пред големия български актьор Велко Кънев ще бъде в Народния театър "Иван Вазов", но още не се знае кога. Очаква се да пристигнат дъщерите му - едната от Канада, другата - от Франция.