Михаил Вешим и Рангел Вълчанов – най-четени сред българските автори

Българинът продължава да обича класиците – сред най-любимите му автори са Габриел Гарсия Маркес, Никос Казандзакис и Ерих Мария Ремарк. Това показва статистическо проучване, проведено сред собствениците на най-големите книжарници в София и огласено от БТА. Сред най-продаваните през годината чуждестранни автори са Анди Андрюс и книгата му "Проницателят", Джериес Авад и "Скритият дар", Хорхе Букай и "Трите въпроса", Джон Кехоу и "Подсъзнанието може всичко", Паулу Коелю и "Алеф", Елизабет Гилбърт и "Яж, моли се и обичай" и други.
От българските автори хит тази година са "Английският съсед" на Михаил Вешим, "Любовни упражнения. Сборник" на Ваня Щерева, "Панихида за мъртвото време" на Любомир Левчев, "Всички ще умрем, а сега наздраве" на Рангел Вълчанов, "TILT. Началото" на Любен Дилов-син, "Не бой се и ела. Любовна лирика и писма" с кореспонденция между Яворов, Мина и Лора, "Български хроники" на Стефан Цанев и др. При детските книжки освен класическите автори - Алън Милн и Астрид Линдгрен, много силен интерес има към Роалд Дал, към отново преиздадените книги за Малкия Никола на Рене Госини, както и хита сред децата между 10 и 13 години - "Дневникът на един Дръндьо" от Джеф Кини.



Годината е тежка в икономическо отношение, има спад сред читателите и в продажбите на книги, но печатното слово няма да умре

Като цяло издателите определят изминаващата година като тежка в икономическо отношение. Повечето от тях отчитат спад в продажбите, което е породено и от лошото състояние на библиотеките в страната.
Все още трудно може да се определи каква част от хората пазаруват онлайн, тъй като много от тях са и реални клиенти в книжарниците, а друга, немалка част предпочитат
дистанционните покупки. Броят на онлайн клиентите обаче се увеличава постоянно. Някои издатели декларират, че около един процент от годишния им оборот е от книги, закупени онлайн от сайта им. Основно тези купувачи са хора от възрастовата група 25-50 години, предимно работещи с компютър целодневно. Тенденциите показват, че физическото и електронното копие на книги трябва да вървят паралелно, но българските издатели все още не са напълно готови за това по няколко причини. Едната и най-основната от тях е, че невинаги притежават правата за електронното съдържание, а само за печатното. Когато все пак имат правата за електронно издание, трудно се решават да го превърнат в годен за електронна продажба файл - например e pub, което усложнява процеса. Това означава, че първо трябва да се преформатира даден файл в годен за четене, да се защити с DRM /Digital Rights Management/ и едва след това да бъде предложен на клиентите, коментират специалистите.
Въпреки това обаче редица нови книги се предлагат и в електронен вариант, а много издатели предприемат действия в тази насока. Те вече гледат на възможността да
реализират електронните книги с по-голям интерес.

Станете почитател на Класа