Пейзажът и антипейзажът през погледа на трима испанци
Поводът
Изложбата "Възраждане: място, пейзаж, памет" с автори Анхел Масип, Хакобо Кастеляно и Хуан Лопес се открива в Музея за съвременно изкуство в София, "Софийски арсенал", на 1 декември, четвъртък, съобщиха организаторите от посолството на Испания в България. Изложбата е подготвена по повод откриването на музея, който е сравнително ново артсредище за българската столица.
Тримата представители на най-младото поколение испански творци представят концепцията за пейзажа и неговата преходност, като на пръв поглед изграждат съвсем различни обстановки чрез инсталации, рисунки, видео и фотография.
Хакобо Кастеляно набляга на употребата на предмети, Анхел Масип се концентрира в съзерцаването на природата, а Хуан Лопес разглежда двойствеността на градския пейзаж и неговия език. Общото между тримата е идеята за влиянието на пейзажа върху хората, които се намират вътре в него, както и че пейзажът подлежи на намеса и по-различно от обичайното тълкуване.
Експозицията гостува на "Софийски арсенал" до 10 януари. И идеята, и нейната реализация са уникални и нетрадиционни, затова ценителите очакват с интерес да видят какво ще се случи на откриването на изложбата. Специално за читателите на „Класа” тримата испански творци разясниха идеята и посланията на "Възраждане: място, пейзаж, памет".
Анхел Масип: Рисувам с цимент и светлина
Идеята е да покажем как пейзажът живее в нашия живот. Какво означава той за нашето поколение, не само за испанските художници, но за всички творци. Ние интегрираме виждания за пейзажа, макар че всеки върви по своя собствен път. В тази изложба аз говоря за антипейзажа, защото сам по себе си той е част от живота ни, както и пейзажа. Искам да покажа как градът, или пък само някои негови елементи, поставя бариери пред възможността да се интегрираме с пейзажа. Ще инсталирам една скулптура и около нея – шест творби в 3D измерение. Те са една своеобразна конфигурация на природната среда, която се интегрира с пейзажа. Всички творби са изработени от строителни материали например цимент. Същият цимент, с който се изграждат сградите, градовете. Говоря за пейзажа чрез строителните материали и чрез елементите на самия град. Рисувам с цимент, рисувам със светлина. Ще го покажа и чрез няколко аудиовизуални композиции, които съм подготвил. Пейзажът се вижда и усеща по двойствен начин. Пейзаж, който се оглежда в локва. Или пейзаж, който не може да се види заради мръсотията. Интегрирам природните елементи с елементи от градската среда например с графитите. Върху този проект работя дълго, представял съм го на много места, доволен съм, че сега мога да го покажа и в България. Защото обществото е същото – и в Испания, и в България, и навсякъде в Европа, и не само в Европа. Обществото е твърде глобализирано, ние сме унифицирани, попадаме в еднакви обстоятелства.
Хуан Лопес: Изолирбанд вместо четка – това е възможно!
Работя стенописи –рисувам с необикновени бои. Например с изолирбанд. Това е черната лента, която използваме в бита. С нея рисувам върху огромни стени, където ефектът е поразителен. Моите мурали са нетрайни. Ден, два три – после ги развалят. Защото виниловата черна лента, с която лепим кабели, се сваля много лесно от стената. И тя отново остава бяла. Филмирам всичко това, а част от тия записи ще покажа на българската публика. Защото това е моето усещане и разбиране за пейзажа. В Сантандер през 2010 година изработих огромен мурал, който се задържа близо месец. В арт центъра „2 май” и в галерията „Лас Фабрикас” в Мадрид, в художествения център „Санта Моника” в Барселона муралите с черната лента заживяха свой собствен живот като нетрадиционно усещане за пейзажа. Комбинирани с видео, муралите имат друг живот. Черната лента при мен символизира черното и в живописта. Този цвят е много важен. При мен той обаче има постоянна интензивност и това означава много. Една стена от 200 квадрата се изработва за 25 дни. Тук, в Музея за съвременно изкуство в София, ще направя малка стена само за два дни.
Хакобо Кастеляно: Опознавам обществото по боклука, който изхвърля
За да направя изложба, събирам онова, което хората изхвърлят. Защото по боклука можеш да узнаеш какво е всъщност обществото. Опознаваш гражданството през боклуците, от които то се отказва. От някоя полиетиленова торбичка, до старинна мебел! Прекрасни пейзажи се получават от боклуци, повярвайте! Донесох си една захвърлена табуретка от Мадрид, около нея ще подредя всичко, което намерих в боклуците на София. О, те наистина са много богати. В боклука се намират невероятни неща. Например дневникът на една детска учителка – тя си е записвала там цялата информация за своите ученици. „Този е много грозен, онзи идва мръсен, а пък еди кой си има едни такива родители...” Нещо като рентгенова снимка на класа. Ах, какъв пейзаж става от всичко това! Или пък, ако се заровиш в боклуците, изхвърляни в ресторантите „Макдоналдс“!
Моите пейзажи са импрегнирани с история благодарение на боклука. Затова се разходих из Женския пазар, за който бях слушал твърде много. За мен пазарите са най-важните места във всеки град. Пристигам някъде и веднага се мушкам в пазара, защото там са боклуците!
