„Късове от човешка история“! Този слоган дефинира творческата концепция на произведенията от стъкло, които Лъчезар Дочев излага в галерия „Средец“ на Министерството на културата.
Ефирните скулптури са инспирирани от историята, археологията, изкуството на отминали култури и древни цивилизации – един своеобразен синтез на епохи и локации. Формите са масивни и монументални, но също така уютни и някак близки. Предпочитаната техника за Дочев е лятото стъкло и активните, дори драматични комбинации от фактури. Доказал, че за него няма тайни в тънкостите на майсторлъка, авторът решително се отказва от фотографската реалистичност и традиционните представи за материала и присъщите му форми и създава един нов свой свят – различен, изцяло духовен, може би приказен - от далечното минало, може би сънуван – от мечтаното бъдеще, но определено такъв, който ни прави щастливи, че сме се докоснали поне за миг до него.
„В изкуството аз винаги търся драматичното, конфликта, контрапункта и кулминацията. Това е и предизвикателството да се приложат принципите и категориите от един жанр изкуство в друг, как би могло едно статично произведение на визуалните изкуства да се развие във времето?“, споделя Дочев. Творецът търси и решенията на въпросите - как да формира тема и контрапункт, как да овладее динамиката, къде да бъде ситуирана кулминацията в една скулптура?
Тайната на творческия процес Лъчезар Дочев описва така: „Обичам да разработвам идеите си в групи, да ги обединявам в серии, да използвам различни техники и контрасти в едно и също произведение: светлопропускливост срещу плътност, фактура срещу гладкост, позитивни срещу негативни форми, цвят срещу прозрачност... да извеждам множеството качества на материала заедно, да ги противопоставям и дирижирам в опит да създам илюзия за пътешествие...“.
Пясъкът е логичният избор на материал за калъпи, който би придал на стъклото драматичния ефект, който Дочев търси. И точно пясъкът за артиста не е просто материал за изработката на калъпи, а се превръща в основно изразно средство. „Оставям части от повърхностите груби, както калъпът ги е оформил, а други полирам до перфектен блясък. Освен грубостта на фактурата другото, което много ми допада в този метод на моделиране на калъпи от пясък, е, че ми се налага да мисля директно в негатив. Никога не използвам предварително приготвени позитивни шаблони, а моделирам направо негативната форма. Намирам това предизвикателство както за интелектуално, така и за художествено“, признава художникът.
Лъчезар Дочев е от малцината художници в България, работещи в областта на стъклото. Желаейки да твори в тази почти неизвестна у нас сфера, той получава своето образование в латвийската Художествена академия, завършвайки и двете майсторски ателиета, които академията предлага: витраж и двуизмерна декорация; дизайн на стъклото и скулптура. След 7-годишно обучение, през 1999 г. той се връща у дома, където междувременно собственото му ателие вече си е спечелило известност и получава множество поръчки.
През 2003 г. е асистент-преподавател на J. Walentynovicz и M. Gaudet – в Pilchuck Glass School Сиатъл, САЩ. През февруари 2005 г. води собствен клас в колежа Richmond в Лондон, последван от демонстрации в други училища в Обединеното кралство.
Лъчезар Дочев е участник в международни прояви из цял свят, като през октомври 2003 г. печели наградата за най-добър млад художник на конкурса WERU в Rudersberg, Германия, а през 2005 г. и 1-ва награда. Съорганизатор е на първия Международен фестивал на стъклото у нас през октомври 2010 г. Негови творби има в българските културни институти във Виена и Прага, в Музея на стъклото в Рига, както и в публични и частни колекции в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Латвия, Люксембург, Русия, САЩ, Украйна, Франция, Швеция. Член е на Glass Art Society, Just-Glass и председател на Фондация “Българско артстъкло”.
Изложбата „Късове от човешка история“ може да бъде видяна в галерия „Средец” на МК до 8.12.2011 г.