Изложбата на Светлана Цветкова се открива на 17 ноември в галерия „Академика“. Творческият архив на художничката (състоящ се от 1200 рисунки), който е притежание на Националната библиотека, не се представя за първи път пред българската публика. Най-вероятно не и за последен. Навярно това се дължи на изключителната жизнеспособност на нейните рисунки.. Творчеството на Светлана, макар и да преминава на територията на немскоезичния театър, е добре познато на по-зрялото поколение български сценографи. Този факт ни най-малко не намалява удоволствието от срещата с нейните невероятни рисунки. Удоволствието е двойно по-голямо обаче за тези, които за първи път откриват света на познатите и непознати театрални герои, видени по такъв странен и причудлив начин. Това са младите сценографи и особено студентите по сценография. Светлана Цветкова е родена през 1954 г. в Берн, Швейцария. Завършва френската гимназия в София, а висшето си образование получава в Художествената академия „Вайсензее“ в Берлин, ГДР. След дипломирането си работи една година в театъра в Потсдам. През 1978 г. се завръща в България и започва работа като сценограф отначало в Благоевградския театър, а след това в продължение на осем години в театър „София“, като същевременно гастролира и в Народния театър „Иван Вазов“, Русенската опера, Търновския и Пазарджишкия театър и театъра на швейцарския град Баден.
Сътрудничи на големите български режисьори Леон Даниел, Вили Цанков, Пантелей Пантелеев и др. През 1979 г. участва като асистент в постъновъчния екип на „Сватбата на Фигаро“ в Миланската скала под ръководството на Джорджо Стелер. През 1985 г. получава ангажимент за постоянна работа от театъра в Крефелд, ГФР, където прекарва 5 години. През 1990 г. преминава на свободна практика като сценограф и костюмограф. Творческият й път я отвежда по сцените на големите немски драматични и оперни театри на Бон, Берлин, Хановер, Париж (Театър дьо ла Колин) и Виенския Бургтеатър. Реализира оформлението на близо 100 спектакъла, от които 25 в България и 71 в чужбина.
Умира през 2001 г. във Висбаден. Същата година театърът в Бон открива изложба в нейна памет. През 2002 г. семейството на Светлана дари на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ нейното творческо наследство.