Това не е краят на книгите
Във време на пазарни войни трима мъдри мъже разсъждават за печатното слово. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, журналистът Жан-Филип дьо Тонак, Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ни канят на разговор за миналото, настоящето и бъдещето на книгите от хартия. Писал ли е Христос? Кой е първият автор? Кой е първият издател? Кога автори на книги са скандирали “Долу книгите!”? Какво не са предсказали фантастите?
Творчеството, идеите, куриозите и парадоксите от живота им се интерпретират с изключително майсторство и размах. А коментарите на реалии от последните 20 години като интернет, компютърни програми, електронни книги са професионални и много любопитни.
Умберто Еко е професор по семиотика в Университета в Болоня, изследовател на комуникацията със знаци и символи, медиолог, историк, медиевист, естетик, критик и писател Жан-Клод Кариер е френски сценарист, писател, театрален и кинодраматург, режисьор, актьор, „енциклопедист от епохата на братя Люмиер”, по собственото му определение. Жан-Филип дьо Тонак е френски журналист, редактор и писател. Автор е на популярната книга „Глупците като мъдреци, гръцки и римски сцени“ с Роже-Пол Дроа, на „Универсален речник на хляба“ и на книга за Боб Марли. Редактор е на енциклопедията „Смъртта и безсмъртието“.
Книгата излиза с логото на „Ентусиаст“ в блестящ превод на Силвия Колева.
Жан-Филип дьо Тонак
Вече устновихте колко е трудно днес да намериш надеждни носители за запазване и съхраняване на цялата необходима информация. Но дали функцията на паметта е да съхрани всичко?
Умберто Еко
Разбира се, че не. Паметта – индивидуалната или колективната, каквато е културата – има двойна функция. Едната наистина е да запази определени данни, но другата е да потопи в забрава информацията, която само би обременила ненужно мозъците ни. Култура, която не съумява да филтрира наследството от минали векове, е култура, която може да се сравни с героя Фунес от "Фунес или културата" на Хорхе Луис Борхес, който е надарен с такава памет, че помни всичко. А това е в пълно противоречие с културата. Културата е гробище от книги и други предмети, които са изчезнали завинаги. Днес има не малко трудове, посветени на един феномен. Той се изразява в способността на човека, от една страна, тихомълком да се откаже от някои останки от миналото – с други думи да филтрира информацията, а от друга – да постави определени елементи от нея в нещо като хладилник, за да служат на човечеството в бъдеще. Всъщност тези "зимници" са архивите и библиотеките, където трупаме паметта, и то така, че да не пренаситим културното пространство с цялата ненужна бъркотия, без обаче да се отказваме напълно от нея. Можем, ако ни се прище, да се върнем там някой ден. Възможно е някой историк да намери там имената на всички участници в битката при Ватерло, но те няма да се изучават в училище, нито в университета, защото подобни подробности могат да се окажат опасни... Културата е селекция...
Жан-Клод Кариер
Знаем, че културата е преди всичко изкуството да се забравя. Така е и с паметта. И все пак... Как да направим селекция за поколенията след нас? Кой да бъде селекционерът? И как да предвидим какво точно ще интересува потомците ни, какво ще им бъде необходимо или поне полезно и дори приятно... А и как да извършим филтрирането, след като – както вие казахте – всичко достига до нас чрез компютрите – без никавъв ред, подбор или степенуване по важност? Или иначе казано – как да изградим паметта на нашето време при тези условия, след като съзнаваме, че тя е въпрос на избор, предпочитания, изчистване на някои данни, волни или неволни пропуски? ..
Жан-Клод Кариер
Ако разполагаме с всичко, ама всичко – без подбор или филтриране – с неограничен сбор от информация, достъпна "на терминалите ни", какво тогава ще представлява паметта? Какъв ще е смисълът на това понятие? Ако имаме на разположение електронен домашен прислужник, който е способен да отговаря на всичките ни въпроси и дори на въпроси, които не сме му задали, какво ще ни остане за учене? Ако протезата ни знае всичко, абсолютно всичко, какво ни остава да научим?
Умберто Еко
Изкуството да синтезираме.
Жан-Клод Кариер
И самото действие "учене". Защото да учиш е нещо, което се научава.
Умберто Еко
Да, можем и да се научим да контролираме информацията, чиято автентичност не можем да установим. Това несъмнено е дилема за хората, които преподават. За да си напишат домашното учениците и студентите черпят нужната им информация от Интернет, без да знаят дали тя е точна. А и как биха могли да знаят? В тази връзка бих дал следния съвет на учителите и преподавателите...Нека за домашно накарат учениците или студентите да направят проучване: да открият десет различни материали по дадена тема и да ги сравнят. Целта е да се научат да проявяват критичност към източниците в Интернет и да не приемат всичко за чиста монета.
Жан-Клод Кариер
А проблемът с филтрирането включва и изборът какво да чете човек. Всяка седмица вестниците ни съобщават поне за петнадесет шедьовъра, което "не трябва да пропускаме", при това – във всички области на творчеството.
Умберто Еко
В тази връзка прилагам приципа на децимацията - "едно от десет" за всяка област. Да вземем например есетата. Достатъчно е човек да прочете една книга от десет. За другите преглеждате библиографията и ползвате анотациите, които тя включва. Веднага ще разберете дали данните са достоверни или не. ..
Жан-Клод Кариер
Като бях студент по история преди петдесет или петдесет и пет години, когато разглеждахме дадена тема ни даваха цялата необходима хронология с цел да облекчат паметта ни. Нямаше защо да учим дати, които впрочем нямаха никакво значение извън зададеното ни упражнение. Ако сега направим същото упражнение, като използваме събрани оттук-оттам сведения в Интернет, логично е да уточним достоверността на информацията в тях. Така този инструмент, който би трябвало да ни улесни, като ни предостави всичко, какво ли не, наистина предизвиква у нас невероятно объркване. Представям си, че сайтовете, посветени на Умберто Еко, са натъпкани с материали, които гъмжат от грешки или най-малкото - са пълни с неточности. В утрешния ден няма ли да ни е необходим секретар, който да удостоверява кое е вярно и кое – не? И няма ли да създадем така нова професия?
Умберто Еко
Ами че работата на такъв "удостоверител" няма да е никак проста. Ти и аз бихме могли да бъдем удостоверители на факти и събития, които познаваме. Но кой би могъл да стане удостоверител и да потвърди например достоверността на делата, извършени от Клемансо или Буланже? А и кой ще плаща? Не и Френската държава, защото в такъв случай ще трябва да поръча удостоверители за биографииге на всички личности във френската история!
Жан-Клод Кариер
Мисля все пак, че по един или друг начин подобни удостоверители ще са ни нужни. Това е професия, която ще се разпространява.
Умберто Еко
Добре, но кой ще проверява удостоверителя? Навремето удостоверителите бяха членове на големите културни институции, академиите, университетите. Когато господин Някой си, член на едикойси институт публикуваше труд за Клемансо или Платон, се налагаше да приемем, че сведенията, които ни предоставя, са достоверни, защото бе посветил целия си живот в ровене из библиотеките, за да проверява всичките си източници. Само че днес поемаме риска съвременният господин Някой си също да е ползвал информация от Интернет и тогава всичко става съмнително. Нека бъдем честни: това можеше да се случи и преди появата на Интернет. Защото паметта – индивидуалната и колективната – не e снимка на онова, което се е случило, а възстановка.
Жан-Клод Кариер
И ти като мен, знаеш много добре до каква степен национализмът е допринесъл за деформацията на представата ни за някои събития. Въпреки желанието си историците и до днес често се подчиняват на явната или подмолна идеология на страната си. Китайските историци сега разправят небивалици за някогашните връзки на Китай с Тибет и Монголия и те се преподават в китайските училища. Навремето по време на управлението си Ататюрк е накарал да пренапишат изцяло историята на Турция. Заселил е Турция с турци още през римската епоха, векове преди турците да се появят по тези земи. И после – пак същото, навсякъде... Ако искаме да проверим информацията, къде точно да го направим? Доколкото знаем, турците са дошли от Централна Азия, а първите жители на днешна Турция не са оставили писмени следи. Как да постъпим?
Умберто Еко
Ами да, така е и с географията. Не много отдавна предоставихме на Африка нейните истински размери, които дълго време бяха минимализирани от империалистическите идеологии.
Жан-Клод Кариер
Неотдавна бях в България, в София. Отседнах в хотел „Арена Сердика”, нов и непознат доогава за мен. Като влизах, си дадох сметка, че хотелът е построен върху развалини, които се виждат през грамадните панорамни стъкла. Разпитах персонала в хотела. Те ми обясниха, че на това място е имало римски колизей. Учудващо. Не знаех, че римляните са построили колизей в София и то, както ме осведомиха, такъв – който е по-малък от Римския само с десет метра в диаметър. С други думи – огромен. А по външните му стени археолозите открили статуи, които като своеобразни афиши представяли какви спектакли се разиграват вътре. Имало статуи на танцьори и на гладиатори, естествено, но и нещо, което не бях виждал никъде – скулптура на лъв и крокодил, които се бият. И това – в София! И така моята памет, вече поразтърсена от откриването на тракийските съкровища преди няколко години, които пращаха тази територия далеч далеч в миналото и доказваха, че е по-стара от древна Гърция, направо затанцува. Защо ли е била построена арена с подобни размери в София?Обясниха ми, че наблизо имало минерални извори, които римляните ценeли много. И тогава си спомних, че София не е много далеч от мястото, където е бил заточен клетият Овидий! И ето, че България, чиито славянски корени смятах за неоспорими, се оказа римска колония!
