Ансамбъл „Игор Мойсеев“ не може да бъде приватизиран
Легендарният руски ансамбъл “Игор Мойсеев” представя на 23 ноември в зала 1 на НДК новата си програма. Ансамбълът, основан през 1937 г. в Москва, пристига с 80 танцьори за своя 4-ти поред гастрол у нас. Тази година ансамбълът чества 105 години от рождението на Мойсеев, който почина преди три години. В първата част ще видим популярни танци на народите. Във втората част прочутите танцьори ще покажат премиерно у нас “Ночь на лысой горе” („Нощ на голия връх") по либрето на Гогол и музика на Мусоргски. За предстоящия гастрол по покана на АРТ. БГ ансамбълът ще представи и Балканска сюита на Димитър Христов с хореография на Живко Иванов. „Класа“ разговаря с главния художествен ръководител на ансамбъл „Игор Мойсеев“ народната артистка на Руската федерация Елена Шчербакова, която разказа любопитни подробности за дейността на формацията.
- Г-жо Шчербакова, ансамбъл „Игор Мойсеев“ е формация, чиято слава граничи с легендите. Как се управлява такъв колектив?
- С огромна отговорност и любов. Мойсеев е Станиславски в балета. В нашите спектакъли има и драматично изкуство, и акробатика, и модерен балет. Когато завърших хореографското училище на Болшой театър, Игор Мойсеев ме покани да постъпя в ансамбъла, след като ме видя на зрелостния изпит. След няколко години станах солистка, после, след 23 сезона , излязох в пенсия. Тогава Игор Александрович ме помоли да стана преподавател в школата на ансамбъла, по-късно ме направи и директор. Не ми беше трудно, защото той стоеше зад гърба ми. Научи ме на всичко – дори как да общувам с държавните институции, защото ансамбълът е държавен.
- Криза е. Възможно ли е ансамбълът да стане частен?
- Немислимо е. Там, където започва комерсиалното, завършва голямото изкуство. Ние оцеляваме и печелим, но с подкрепата на държавата. Сега ни предстои гастрол в Париж със 100 танцьори , а билетите отдавна са продадени. Значи може и без приватизация.
- Вие сте творение на Мойсеев. Вярно ли е, че е бил суров до жестокост в работата с танцьорите?
- Професията на танцьора е тежка. Ако не го проумее навреме, ще му е още по-тежко. Игор Мойсеев бе страшно взискателен, иначе нямаше да постигнем успехите, които реализирахме. Някои просто не го разбираха и затова го приемаха за суров.
- Танците на ансамбъл „Мойсеев“ са еталони. По време на репетиция ли се раждаха, или Мойсеев си ги носеше в главата, вече измислени?
- При постановка на нов танц Игор Александрович преди всичко подбираше много внимателно музиката. Слушаше, слушаше, а после се раждаха движенията. На репетициите много променяше. И винаги се съобразяваше с възможностите на конкретния танцьор. Той почина на 102 години, последните две бе на легло, в болница. Въпреки това знаеше какво се случва в ансамбъла и дори даваше препоръки от болницата.
За 100-годишния му юбилей подготвихме специален концерт – за първи път без неговото пряко участие. А от 90-годишния му юбилей имаме запис – тогава той танцува на сцената заедно с легендарния солист на Болшой театър Владимир Василиев.
- Как осигурявате младо попълнение за ансамбъла?
- 95 процента от нашите артисти са възпитаници на нашата школа. Тя е създадена през 1943 година, по време на войната. Днес тя има статут на училище. Завършвайки нашето училище, младите хора получават средно специално образование по хореографско изкуство. Учат акордеон, баян, грим, история на театъра. Вече не си позволяваме да каним възпитаници от школата на Болшой театър – те не стават за нашата работа. Игор Александрович смяташе, че всеки артист е различен – например Лев Голованов, народният артист на СССР, танцува при нас цели 60 години. По закон 20 години след като работят в „Мойсеев“ артистите се пенсионират, а после отиват на работа в различни ансамбли като педагози, или се записват да учат във висшите академии по изкуствата. Всички си намират пътя.
- А трудно ли е за тийнейджърите да попаднат в училището на „Мойсеев“?
- Тежък конкурс ги чака! Не мерим дължината на шията като в класическия балет, но подбираме подходящи лица, музикални млади хора. Тийнейджъри на 13 – 14 години, които учат при нас 5 години. Веднъж на пет години подбираме 25 момичета и 25 момчета, които са нашите бъдещи артисти. С тях работят репетиторите от самия ансамбъл, така че още докато учат, те стават част от ансамбъла, от нашето голямо семейство. Конкуренцията е огромна.
- Игор Мойсеев е поставил около 300 танца, живи ли са днес?
- Много от тях са живи. Но има и такива, на които просто им мина времето. През 1961 Мойсеев показа в САЩ блестящата миниатюра „Рок-енд-рол: Назад към маймуните". В онова време в СССР рокът бе забранен. Затова ние направихме миниатюрата като пародия и успехът ни в САЩ бе огромен. Преди десет години помолихме Мойсеев да възстанови номера, защото ни предстоеше гостуване в САЩ. Той го направи, но после се отказа от възстановката, отчитайки, че танцът вече не е актуален.
- В какво се крие тайната на дълголетието на Игор Мойсеев?
- Мнозина питат това. Мисля, че той доживя пределната възраст от 103 години, защото бе щастлив човек, работеше това, което обичаше. Всеки ден правеше половин час гимнастика с елементи на йога, повече от 40 години не бе ял месо, след 6 вечерта въобще не слагаше троха в устата.
- Вярно ли е, че Сталин е обожавал ансамбъла на Мойсеев?
- Да, вярно е, а ансамбълът често играеше в Кремъл. Но Игор Александрович се стараеше да нямаме вземане даване с вождовете, особено женската половина от колектива. Успяваше да го постигне. Дори партийните лидери го уважаваха за това. Самият Сталин се съобразяваше с Мойсеев. Веднъж след концерта виждаме Сталин зад гърба на Мойсеев. „Е, другарю Мойсеев, някакви проблеми?“ Проблеми имаше, защото още нямахме помещение, репетирахме на различни места. Мойсеев се усети и каза на Сталин, че това ни пречи, че трябва да си имаме наше помещение, където да не смущаваме нито съседите, като работим. След седмица вече си имахме помещение. Мойсеев бе всестранно развита личност, ерудит. Където и да отидем, той можеше да разказва дълго за живопис, за изкуство, за театър – в Лувъра, в Метрополитен музей, в галерия „Уфици“. С него бе интересно да се живее и да се работи. Благодарение на него днес ансамбълът не е просто художествен колектив, а институция.
