Филип Багус описва перверзната институционална среда, в която е създадена единната валута
Колко стабилна е всъщност единната европейска валута? В „Трагедията на еврото” професорът по икономика в университета „Крал Хуан Карлос” в Мадрид Филип Багус разглежда този въпрос от две посоки, които са и двете основни достижения на книгата: исторически анализ на произхода на еврото и теоретичен анализ на действието и механизмите на основаната на него система. И двата анализа сочат в една посока: провал в резултат на политически натиск, лоши банкови практики и огромни правителствени задължения.
Създаването на единна европейска валута получи силен силен тласък от европейските социалисти, които чрез него искаха да осъществят мечтата си за централизирана европейска държава. Поредната политически управлявана валута обаче може да доведе Европа до катастрофа, бие тревога „Трагедията на еврото”.
Достъпно, с аналитична дълбочина и с остро чувство към икономическите детайли, Филип Багус описва перверзната институционална среда, в която е създадено еврото. Това е история, пълна с интриги, с икономически и политически интереси; вълнуващ сюжет, в който политици от най-могъщите държави на Стария континент се борят за власт, влияние... и за собственото си его. И докарват еврото – и целия Европейски съюз! – до ръба на пропастта.
Изключително навременна книга, чиято мисия е да помогне за връщането към стабилна парична система – както на Стария континент, така и по целия свят. Издателската къща е „МаК”, преводът е на Петьо Ангелов.
Със залеза на националните държави европейското пазарно пространство се превръща в нов Съветски съюз. Може ли централизираната държава да спаси политическите елити в цяла Европа? Чрез сливането на валутните и финансовите силни страни на различните правителства те успяха да задържат властта си и доверието на пазарите. Финансово силните правителства се противопоставяха на резките промени и рецесиите бяха овладени. Алтернативата беше твърде мрачна.
Средиземноморските страни и най-вече френското правителство имаха друг интерес от въвеждането на еврото. Бундесбанк традиционно следва по-разумна валутна политика от другите централни банки и дълго време служи като неприятен стандарт за сравнение, диктувайки непряко паричната политика в Европа. Ако някоя централна банка не следваше рестриктивната политика на Бундесбанк, нейната валута трябваше да се девалвира и преоцени. Някои френски политици смятат влиянието на Бундесбанк за неоправдана и неприемлива власт в ръцете на победената във войната Германия.
Френските политици искат да създадат обща централна банка, за да контролират германското влияние. Те проектират банка, която да служи на политически цели. Покупката от страна на ЕЦБ под ръководството на Трише на гръцки държавни облигации от френски банки е резултатът от всичко това – и знак за победата на стратегията.
Германското правителство отстъпи по няколко причини. Мнозина разглеждаха общата валута като цена за обединението на страната. Германската управляваща класа спечели от стабилизацията на финансовата система. Хармонизацията на технологичните и социалните стандарти, наложена заедно с европейската интеграция, беше от полза за технологично развитите германски компании и за социално обгрижваните им работници. Германските износители спечелиха от валута, която беше по-слаба, отколкото би била марката в този период.
Но германските потребители загубиха. Преди въвеждането на еврото ниската инфлация, увеличената производителност и износът бяха повишили цената на марката в сравнение с другите валути. Вносът и почивките ставаха все по-евтини, повишавайки по този начин жизнения стандарт на повечето германци.
Понякога се твърди, че единната валута не може да работи едновременно в страни с различни институции и закони. Вярно е, че фискалните и индустриалните структури на страните от ЕВС значително се различават помежду си. Те са преминали през различен ритъм на ценова инфлация в миналото. Производителността, конкурентоспособността, жизненият стандарт и пазарната им гъвкавост също се различават. Но тези разлики не бива да пречат на функционирането на общата валута. Всъщност различни структури съществуват дори в рамките на една страна, Германия например. Баварската провинция се отличава значително по своята структура от крайбрежния Бремен. Дори в рамките на един град или домакинство индивидите значително се различават помежду си по начина, по който използват една и съща парична единица.
Освен това при златния стандарт всички страни по света са имали една и съща валута. Стоките са се продавали по целия свят и са циркулирали между бедни и богати страни. Златният стандарт не се е разпаднал заради различните структури на страните, които са го използвали. Той е бил разрушен от правителствата, които са искали да се отърват от златните вериги и да започнат да харчат на воля.
Еврото е провал не защото страните, които го използват, са с различни структури, а по-скоро защото то позволява преразпределение в полза на страни, чиито банкови системи и правителства обезценяват парите си по-бързо от другите. Чрез харчене на дефицит и печатане на държавни облигации правителствата могат непряко да създават пари.
Облигациите се изкупуват от банковата система. ЕЦБ ги приема като обезпечения по нови заеми. Правителствата ги превръщат в нови пари. Страни с по-високи дефицити от съседите си могат да поддържат търговския си дефицит и да купуват стоки от страни износителки с по-балансирани бюджети.
Този процес прилича на трагедия на общата собственост. Една страна се възползва от процеса на преразпределение, ако инфлацията й е по-бърза от тази на другите страни, т.е. ако има по-висок дефицит от тях. Стимулите за това водят до състезание между печатарските преси. Пактът за стабилност и растеж се оказа неспособен да попречи на това надбягване и системата на еврото е пред колапс.
Правителствените дефицити водят до непрекъсната загуба на конкурентоспособност в съответните страни. Държави като Гърция могат да си позволят държава на благоденствието, държавни служители и безработица при по-висок стандарт на живот, отколкото би било възможно без такъв голям дефицит. Страните с дефицит могат да внасят повече стоки, отколкото изнасят, като плащат разликата отчасти с новоемитираните държавни облигации.
Преди въвеждането на еврото тези страни девалвираха от време на време валутата си, за да си върнат отчасти конкурентоспособността. Сега няма нужда от девалвация, тъй като правителствените харчове се справят с пораждащите се проблеми. Свръхпотреблението, пришпорено допълнително от намалените лихви и увеличаването на номиналната стойност на заплатите, наложено от синдикатите, задълбочава липсата на конкурентни предимства.
Системата се натъкна на сериозно препятствие, когато финансовата криза ускори харченето на дефицит. Развихрилата се поради тази причина криза на държавния дълг в Европа доведе до централизацията на властта. Европейската комисия поема все повече контрол върху харчовете на правителствата, а ЕЦБ си присвоява права като това да изкупува пряко държавни облигации.
В момента сме стигнали до положение, което можем да наречем „трети вариант на трансферен съюз”. Първият вариант е прякото преразпределяне чрез парични плащания под властта на Брюксел. Вторият е парично преразпределение, пренасочвано чрез заеми от ЕЦБ. Третият стадий предполага пряка покупка на държавни облигации и гаранции за спасяване на затъналите в дългове правителства. Какво ще донесе бъдещето на една система, чиито стимули я насочват към самоунищожение?