Жан Мишел Жар закъсняваше вече повече от половин час. Още от 20.00 часа в неделя зала „Арена Армеец“ бе претъпкана за първия концерт след откриването си през юли. Въпреки закъснението публиката - предимно хора на средна възраст или дори над 60-те, някои с малки деца и като цяло - скромно участие на тийнейджърите, чакаше търпеливо, ръкопляскайки от време на време, тук – там някой свиреше с уста, но кротко, не както на предишните спортни прояви в новата зала.
Звездата неочаквано се появи на стълбите в отсрещния край срещу сцената и премина през станалите на крака фенове, поздравявайки всички по пътя си. Качил се на сцената, французинът заговори на английски след първия поздрав на български, и светкавично установи топла връзка с публиката: „След като записах първия си албум „Оксижен“ (Кислород) през 1976 г., освен реакциите от Франция първите приветствия получих от България – страна отвъд Желязната завеса. Благодаря ти, България!“
Останалото от концерта, продължил над 2 часа и завършил с три биса, трудно може да се пресъздаде. Извънземната музика на „Оксижен“, „Сътворението на света“ и останалите композиции бе само част от спектакъла, наистина най-важната част, но без светлинните ефекти изживяването нямаше да е тотално. Всъщност „ефекти“ не е точната дума – тя подхожда повече на всякакви други изпълнения, но не и на това, което ни поднесе Жан Мишел Жар. Защото при него светлината е интегрална част, а не илюстрация на музиката, предхождайки, завършвайки, допълвайки и възвисявайки артистичното послание. Зрителите трябваше да се клонират, за да могат да следят едновременно Жан Мишел, който не спря да танцува, докато се прехвърляше от един на друг инструмент от сложната си апаратура, и гигантския екран зад сцената, който в не по-малка степен приковаваше вниманието с клипове в такт с музиката, достойни за динамиката на „Междузвездни войни“ (неслучайно НАСА го кани да изнесе през 1986 г. концерт в Хюстън) и кадри на самия изпълнител, свещенодействащ между йониките, синтезаторите, електронните органи и т.н. Завидна енергия за 63-годишен музикант, чиято възраст не може да бъде отгатната на външен вид.
Кулминацията на концерта дойде, естествено, след като бащата на електронната музика сложи бели ръкавици и тъмни очила. От пода в предната част на сцената избликна сноп зелени лъчи и Жан Мишел Жар накара светлината, своя прочут лазерен орган, да свири. Всяко докосване на белите ръкавици изтръгваше неземен звук, който на свой ред изхвърляше публиката от столовете и хиляди танцуваха между редовете.
Коронният номер се повтори по-късно, а концертът приключи едва след три биса. Междувременно Жан Мишел Жар, който е посланик на добра воля на ЮНЕСКО, не забрави да спомене „невероятната дама“ Ирина Бокова, която ръководи организацията, да изпълни едно парче, докато на гигантския екран се въртяха с бясна скорост цифри, показващи броя на хората без питейна вода по света, на намаляващите барели петрол, на неграмотните.
Накрая той обяви, че от този концерт нататък ще отделя по един цент от всеки продаден билет за негова изява за една от основните цели на ЮНЕСКО - „образование за всички“, като прикани всички творци да се включат в току-що лансираната кампания. За довиждане изпълни най-новата си творба Vintage и прикани всички зрители с мобилни телефони да изпратят послание от залата в интернет. Светлините угаснаха, останаха да блестят само хилядите екрани на джиесемите, размахвани в такт с музиката от публиката.
Като малки звездички от космическото сътворение на Жан Мишел Жар.