Художникът Володя Кенарев се вглъбява в скритите обеми на миниатюрата, натоварвайки отделния детайл или фрагмент с изключително, дори структурообразуващо значение. Той изгражда своите композиции, като им придава многопластовост, дълбинност и поразителен подтекст на изображението.
Портретите на Володя Кенарев винаги са натоварени с особен мистичен и езотеричен подтекст, те ни отправят към редица библейски алюзии и реминисценции. В същото време са умни и дълбоки реплики към творби на световни майстори (например фламандците). Художествената философия на Володя Кенарев показва, че той ясно осъзнава съдбовното значение на магичната формула – вглъбявай се, вглъбявай се и ще преминеш Прага, ще познаеш Истината.
Портретите на нашия художник пресъздават персонажи, уловени в някакво своеобразно междинно време, като че ли интервал между две гранични състояния. Затова те са спокойни, статични, съзерцателни, едновременно с това и напрегнати, заредени с вътрешна динамика. Те сякаш са на прага на важно действие.
Защо всъщност Володя Кенарев отделя толкова значителна художествена енергия, задълбавайки в бездните на портрета? И ако внимателно се вгледаме в лицата и образите, няма ли да стигнем до поразителния извод, че това са персонажи извън конкретното историческо време? Какви са тези лица и образи? С еднаква степен на сигурност можем да твърдим, че те са живели по времето на Древна Халдея, Египет, Асиро-Вавилония или през тъмното Средновековие, или пък са наши съвременници – хора от края на ХХ, началото на ХХІ век. Володя Кенарев се интересува от техните универсални вътрешни послания, магично го мами глобалната генетично кодирана родова информация. Той много добре осъзнава, че за душата на отделния индивид някакви си пет-шест хиляди години нямат почти никакво значение. И човекът от Древен Египет, и нашият съвременник си задават главния въпрос: Какво е свръхпредназначението на Човека?
Несъмнено Володя Кенарев е не само един от най-добрите европейски и световни блестящи и ювелирни майстори на миниатюрата, но и дълбок психолог, проникновен претворител на невидимите пулсации и движения на човешката Душа.
И натюрмортите на Володя Кенарев са натоварени със сложна и дълбока символика. Колкото повече съзерцаваме неговите круши, черупки от яйца, полуизгорели кибритени клечици, скилидки чесън, колби, шишета, райски ябълки, загадъчни кутии или фрагменти от груби дървени маси и пр., толкова повече имаме усещането, че на тях е възложена много важна символна функция. Всеки натюрморт на този художник е наситен с множество подтекстови знаци. Очевидно той иска чрез единичното да ни покаже параметрите на общото, във фрагмента да види цялото. Натюрмортите на В. Кенарев са микрокосмос, в който се оглежда макрокосмосът, там узрява философското разбиране за преходността на тленното и непреходността на Духа.
Много характерна за натюрмортите на Кенарев е вътрешната светлина. Играта на светлини и сенки, двойното, а понякога и тройно огледално отражение помага на художника някъде да кодира богат подтекст, а другаде да разкрие неподозирани скрити обеми и значения.
Впрочем идеята за скритото, което ще стане явно, и за явното, което е скрито, минава като лайтмотив във всички натюрморти на Кенарев. Почти ненатрапчиво тя е изведена в група творби своеобразен триптих с еднаквите предпочитани от автора размери – 9 х 11, които пресъздават различни конфигурации с шишета. Странен е интериорът, в който са разположени зеленикавите, прашни и изпълнени със загадъчна течност шишета – те като че ли са скрити от средновековен алхимик в подземна галерия, за да бъдат далеч от очите на непосветените. И ето че сега за първи път от столетия, може би, ги огрява приглушена светлина, донесена от съвременен изследовател. Скъпоценната течност, съхранявана в мистичните шишета, символизира тайното знание, което трябва да бъде опазено през хилядолетията от злонамерени очи. То може и трябва да бъде разкривано само пред подготвени за съкрушителната му първосъздаваща и всепреобразяваща мощ безкористни, високоморални съзнания. Ето защо тайното знание само решава кога да стане явно.