Световноизвестният френски балет „Прельочай“ ще представи своя спектакъл „ Ще последват хиляда години спокойствие“ на 26 септември в Националната опера. Хореографията е на самия Ангелин Прельочай, музиката – на Лоран Гарние, сценографията - на Сюбод Гупта. 21 танцьори участват в зрелищното представление, което трае час и 40 минути. Спектакълът първоначално е създаден в рамките на годината „Франция – Русия 2010” и е продукция на балет „Прельочай“ и Болшой театър, с подкрепата на Гранд театър на Прованс. „Ще последват хиляда години спокойствие“ е спектакъл с поетичен и импресионистичен привкус, роден вследствие на задълбочен, но нетълкувателен прочит на „Апокалипсиса“. В него не следва да търсим всичките образи и клишета, директно илюстриращи или препращащи към прочутия текст на Йоан.
Плодотворен избор на вдъхновение, самата дума „апокалипсис” внушава идеята за откровение, за разбулване, за изваждане на преден план на елементите, които присъстват в нашия свят, но остават невидими. По този начин би следвало да изкажем това, което се крие в гънките на нашия живот, вместо да предсказваме стоварването на катастрофите, непоправимите разрушения и неизбежността от края на света. „Ще последват хиляда години спокойствие” иска да се докосне до сляпото отплуване на телата, оплетени в идеали и вярвания, сякаш изгубени между редовете на Апокалипсиса.
Ангелин Прельочай е роден във Франция през 1957 г. от родители албанци. Дебютира в класическия танц, преди да се обърне към съвременния танц при Карин Венер. През 1980 г. заминава за Ню Йорк, за да работи със Зена Ромет и Мърс Кънингам, след което продължава обучението си във Франция при американската хореографка Виола Фарбър и французина Кантен Руйе. След това се присъединява към Доминик Багуе до създаването на собствената си трупа през декември 1984 г. Автор е на хореографията на 45 балета, от соло до участие в големи формати.
Ангелин Прельочай често се събира с други артисти, сред които Енки Билал („Ромео и Жулиета“, 1990 г.), Горан Вейвода („Пейзаж след битката“, 1997 г.), Еър („Ниър лайф експириънс“, 2003 г.), Гранулар Синтези („N”, 2004 г.), Фабрис Хайбер („Четирите сезона…“, 2005 г.), Карлхайнц Щокхаузен („Елдорадо – Зонтагс Абшийд“, 2007), Жан-Пол Готие („Снежанка“, 2008 г.), Констанс Гисе („Въжеиграчът“, 2009 г.), Клод Левек („Сидхарта“, 2010 г.)…
Неговите хореографии са включени в репертоарите на много трупи, той често получава и специални поръчки, като например от Миланската скала, Нюйоркския балет и Балета на Парижката национална опера.
Той реализира и дългометражни филми. На неговото творчество са посветени няколко изследвания, между които “Ангелин Прельочай” през 2003 г., “Черният флаг” през 2006 г. и “Ангелин Прельочай – топология на невидимото” през 2008 г. Отличаван е с най-престижни награди, сред които Голямата национална награда за танц, присъдена от Министерството на културата през 1992 г., „Беноа на танца“ за „Паркът“ през 1995 г., „Беси ауард“ за „Благовещение“ през 1997 г., „Победите на музиката” за „Ромео и Жулиета“ през 1997 г., Кристален глобус за „Снежанка“ през 2009 г. Той е кавалер на Ордена за изкуство и литература, кавалер на Почетния легион, а от май 2006 г. - кавалер на Ордена за заслуги.
Балет „Прельочай“ обединява усилията на 26 танцьори и от октомври 2006 г. работи в Черния павилион в Екс-ан-Прованс – място, изцяло посветено на балета, на което Ангелин Прельочай е художествен ръководител.