Любен Генов е председател на СБХ от април 2011-а. Роден е през 1966 г. в гр. Оряхово. Завършва специалност живопис в класа на Долорес Дилова и Николай Майсторов през 1996 г. От 2001 г. е член на СБХ. От началото на 90-те години активно се занимава с живопис и осъществява редица самостоятелни и съвместни изложби, участва в живописни биеналета и триеналета, както и кураторски проекти на Димитър Грозданов, Руен Руенов, Станислав Памукчиев и др. През 2001 г. получава награда в Националния конкурс по живопис на тема "Българската духовна и материална култура – нашата идентичност по пътя към Европа От 2008-2011 г. е завеждащ "Изложбена дейност, секции и представителства" към СБХ. Негови творби са притежание на частни колекции в страната и чужбина – САЩ, Англия, Франция, Унгария и др.

---

- Г-н Генов, откривам ви в Париж. Там ли научихте новината, че сградата на "Шипка" 6 вече е собственост на СБХ?
- На втория слънчев ден от пристигането ми в Париж научих добрата новина по телефона, така да се каже, от първоизточника. И аз, и всички мои колеги бяхме в очакване на това изстрадано и жизненоважно за Съюза на българските художници справедливо решение на правителството, с което веднъж завинаги да се сложи край на десетилетните съдебни спорове между две институции, на които никак не им подхождаше да са въвлечени в подобен конфликт.

- Спорът за сградата се точи десетилетия наред. Защо според вас той не бе решен категорично от толкова много български правителства?
- Не съм сигурен, че точно в този момент е уместно да се ровим в миналото. Достатъчно е да вземем само последните десетина години от развитието на проблема, за да видим докъде доведоха опитите по съдебен път той да се реши, колко средства, време и енергия изхабиха университетът, а и съюзът и какъв правен абсурд (според мен) бяха противоречащите си решения на различните съдебни инстанции… За пореден път се убеждавам, че справедливостта е доста относително понятие и че онази справедливост, която може юридически да бъде гарантирана, много често се разминава с чисто човешкото и житейското ни разбиране за справедливост.
Защо толкова предишни правителства останаха безразлични към този конфликт? На този въпрос би било по-добре да отговарят те. Вероятно са имали причини и основания, които лично на мен ми убягват, а и би било елементарно точно аз да ги обвинявам. За мен фактът, който има значение, е, че именно настоящото правителство изрази волята да подкрепи безрезервно исканията на Съюза на българските художници и на СУ „Св. Климент Охридски” и за няколко месеца да стигне до историческото решение на Министерския съвет, с което практически се слага край на споровете между двете уважавани институции. Тук е мястото да изразя от името на ръководството на СБХ и от свое име благодарности на българското правителство и лично на министър-председателя г-н Бойко Борисов, който прояви изключително внимание и разбиране към проблемите ни. За нас, художниците, в разрешаването на този казус специална заслуга има и министърът на културата г-н Вежди Рашидов. Благодарение на неговата съпричастност и инициативност ние, художниците, бяхме чути и от премиера, а често ролята му беше водеща за цялостното развитие на нещата. Разбира се, трябва да благодарим и на бившия министър на регионалното развитие г-н Росен Плевнелиев, министъра на образованието г-н Сергей Игнатов и областния управител г-н Данаил Кирилов, през чиито ведомства поетапно премина проектът на решението, подготвяно за разглеждане от Министерския съвет.
За нас е особено важно да благодарим и на ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев и да отбележим положителната му роля на инициатор на мирния диалог между двете институции за извънсъдебно споразумение и за общия ни апел към държавната власт въпреки последното решение на ВКС.

- Безспорно споровете около собствеността на сградата бяха в ущърб и на двете спорещи институции - и СБХ, и университета. Можете ли да кажете какво загуби СБХ през годините около препирните за сградата?
- В програмите за дейността на СБХ на всички ръководства от последното десетилетие една от основните теми неизменно беше свързана с проблемите ни около собствеността върху сградата на „Шипка” 6 и делата, водени от Софийския университет срещу нас. Усилията, полагани от бившите ръководства в мандатите на Ивайло Мирчев, а преди него и на Христо Харалампиев, не бива да бъдат омаловажавани, а резултатите им предвид тогавашните обстоятелства всъщност са предпоставка за сегашното динамично разрешение на въпроса. Не бих подложил на съмнение състоятелността на претенциите на СУ и необходимостта им от нови учебни пространства, които да отговорят на реалното състояние и бъдещето на образователния процес, само си мисля, че сигурно по-добре щеше да бъде, ако си бяхме спестили всички тези срамни съдебни спорове, около които СБХ, а вероятно и университетът изразходва стотици хиляди левове. Пропуснахме и редица реални възможности преди икономическата криза да привлечем инвестиции за реновиране на сградата именно заради неяснотата по собствеността. Настоящото ръководство на съюза също обедини своите усилия в приоритета за отстояване с всички възможни средства на правото ни на собственост. За всички нас бе ясно, че съдбата на СБХ в голяма степен се определя от качественото ниво на основната ни дейност – изложбената, а тя като значимост изцяло е зависима от функционирането на изложбения комплекс. Сигурно няма човек в България, който да не идентифицира лицето на Съюза на художниците с галерията на „Шипка” 6.

- "Шипка" 6 е домът на българските художници. Но той съвсем не е в блестящо състояние. Имате ли някакъв план за старт на ремонти, преустройства? Имате ли средства за такива дейности?
- От реновиране се нуждаят не само изложбените пространства, а и всички комуникации, абсолютно амортизираната дограма, фасадата. Става въпрос за инвестиции от порядъка на няколко милиона, пари, които СБХ понастоящем няма и които не се осигуряват така лесно. Имаме психическа и физическа готовност да използваме всякакви възможни средства за намиране на такъв ресурс, но би било нелепо да ви занимавам с въображаеми картини и красиви обещания. Истината е, че ще ни бъде много трудно да успеем да го постигнем в рамките на мандата, една шеста част от който вече изтича. Въпреки това имаме волята и желанието и ще положим необходимите усилия. В предишното ръководство с председател проф. Мирчев се водиха реални преговори с потенциални инвеститори, които при тогавашните условия за съжаление се наложи да бъдат преустановени. Сега можем да започнем пак оттам.

- Какво предстои да се случи в близките месеци в сградата на "Шипка" 6? Какви предимства ще имат вече българските художници като собственици на тази сграда? Ще имат ли те по-добри условия за експониране, пък и за продажба на творбите?
- При нас изложбеният план се формира от края на всяка предходна година за следващата. През месец октомври предстои второ издание на Биеналето на българския дизайн, което ще се разгърне на всички етажи на „Шипка” 6. Следват редица обещаващи самостоятелни изложби, като например тези на Стойко Даскалов, Ралица Игнатова и Димитър Грозданов или на Бранко Николов и Венцислав Занков в галерия „Райко Алексиев”. Също там за трета година ще може да видите изложбата от конкурса за съвременно изкуство „Награди Гауденц Руф” Предстои общ салон на изобразителните изкуства от декември 2011 г. до януари 2012 година във всички зали на „Шипка”. Очакваме изложбата по повод 110-годишнината от рождението на Борис Елисеев с куратор Галина Декова. Мога да посоча и още десетки заглавия.
Въпреки редица критики, които сме получавали по адрес на изложбите, мога най-отговорно да твърдя, че в България няма друга институция, която да развива изложбена политика от такъв мащаб, и като частна организация с идеална цел, която по закон развива дейността си в полза на своите членове, да се самоиздържа и успоредно с това да акумулира средства, които изцяло изразходва (пак с идеална цел) в обществена полза именно чрез изложбената си дейност. Изниква въпросът, доколко е възможно балансирането между стремежа към постигане на висококачествени резултати и либерализма към членовете на СБХ, които по устав са равноправни, но в действителност не са с изравнени способности. Принципът на демократичност и равнопоставеност в нашата организация е давал винаги еднакви шансове на художниците да заявяват свои проекти за изложби. Често кандидатите надвишават с два-три пъти реалната физическа възможност за реализация. Оттам идва и разочарованието на някои колеги, в случай че изложбите им не се случват в съответната година на заявката. Понякога ситуацията в това отношение е доста сложна.
Отговорът ми на въпроса за продажбите ще е противоречив, но съм сигурен в едно, че не трябва да допускаме пазарният вкус да диктува нивото на изложбите, които се правят в една сериозна галерия. Това не означава, че качествени творби не би трябвало, и не са се продавали, но не съм убеден, че „Шипка” 6 трябва да се превръща в онзи тип комерсиална галерия, която да предлага на принципа „за всекиго по нещо”. Въпросът за обособено комерсиално пространство, където колегите да могат да предлагат свои неща за продажба, е обсъждан много пъти и при евентуална реконструкция то може да бъде предвидено, но остават много отворени въпроси относно нивото, критериите, селекцията и менажирането. В същото време ми се иска периодически да популяризираме части от колекцията, която СБХ притежава, и да продаваме някои творби, с което да увеличим приходите в бюджета ни, като вече имаме подобни успешни опити.

- Смятате ли , че е реално в близко бъдеще сградата да се превърне в един модерен изложбен център, привлекателен за най-широката публика?
- Сградата ни е уникална. Стои добре на едно идеално място в центъра на София. Емблематична е. Разполага с великолепни експозиционни площи. С редица усилия, свързани не само с ремонта, съм сигурен, че в близките няколко години „Шипка” 6 ще възвърне славата си на Национален изложбен център с водеща роля за събитията в сферата на изобразителното изкуство.
Въпреки масовия отлив на публика от салоните на галериите в цялата ни страна все още мога да дам примери за изложби на наша територия, които са се радвали на много широк зрителски интерес, между които и няколко международни форуми. Но като цяло не само ние, художниците, а и творците от всички сфери на изкуството в България имат нужда и от вас, журналистите, и медийната подкрепа, за да може, преодолявайки заедно кризисните периоди, да върнем отново необходимостта от изкуство и култура в ежедневието на хората.

- Какво е отношението ви към новите музеи, които се откриват в София?
- Естествено – положително! Знам, че се изсипаха доста критики на тази тема – понякога градивни, често спекулативни или заядливи. Жалко е, когато подобен негативизъм се е вселил в духа и отношението и на наши колеги художници. А всъщност ние би трябвало да се радваме най-много на откриването на Музея за съвременно изкуство и на предстоящото създаване на музей на мястото на бившето ВМЕИ. Факт вече е и Музеят на социалистическото изкуство. Места, които съм сигурен, че ще станат любими и за софиянци, и за туристи.
За съжаление в обичайна за нашия манталитет се е превърнала ситуацията, в която, като някой се хване да прави нещо, отстрани се събира цяла сюрия сеирджии и акъллии, да одумват и най-важното – да дават акъл! За акъл – доброволци много, за сметка на онези малцина, които наистина могат да свършат нещо.
Когато нещо хубаво се създава, нека да се радваме, защото знанието и опитът, които ще придобием, ще ни донесат и следващото хубаво нещо.

- Как вашите колеги, българските художници, приеха новината, че "Шипка" 6 принадлежи на СБХ?
- Някои почти еуфорично! Дано да няма такива, на които да им е безразлично. Тези, с които успях да се видя и чуя, реагираха спонтанно и с искрена радост. Честитяхме си като на празник!