Прословутата петолъчка от Партийния дом, която ще бъде част от Музея на социалистическото изкуство, в петък ще бъде повдигната с кран, за да я монтират на специален постамент в двора на бъдещото културно средище. „Ще я обхванем със специални колани, за да не се повреди стъклената повърхност. Цялата операция ще се осъществи бавно и внимателно, тъй като звездата тежи повече от тон“, каза за „Класа“ скулпторът Петър Маламатенов, който реставрира повече от месец уникалния експонат. Години наред петолъчката отлежава в двора на софийската баня. Преди това е лашкана по складове и депа, след като в началото на 90-те бе свалена с вертолет от покрива на Партийния дом. „Вандали са си оставили ръцете по звездата. Първо са окрали месинговите лайсни, после са трошили стъклата. Частите на петолъчката са слепени със силикон, което е знак, че тя е правена в по-ново време“, пояснява Маламатенов. Петолъчката бе инсталирана върху пилона на Партийния дом през 1984 година. Тогава тя замени друга, по-малка звезда, за която се говореше, че е рубинена и че е произведена в Съветския съюз специално за България. Няма знак от нея, не се знае нито кой я е стопанисвал, нито къде е съхранявана. Знае се само, че е била инсталирана на покрива на Партийния дом в далечната 1954 година като дар от Кремъл.
Настоящата петолъчка е правена върху стабилна конструкция неръждавейка. Тя е издържала студ и пек години наред, без да помръдне. Явно опитен инженер е конструирал изделието. Стъклата са руски, с дебелина 4-5 милиметра, тъмночервени, с опалесцентен бял слой отвътре. „Случайно имах същото стъкло у дома – вероятно е произведено в същата фабрика, където е била заръчана и звездата. Подмених около 4 квадратни метра. Визията е същата, разликите са минимални и неуловими за зрителя. Вътре в звездата е имало електрически фенер, който е светел, а белият опалесцент е разпръсквал равномерно светлината. Фенерът вече го няма, само мястото се е запазило. Реставрацията щеше да се оскъпи много, ако трябваше да възстановяваме и фенера заедно с рефлекторните стъкла около него. Затова звездата ще остане без фенер“, казва скулпторът реставратор.
С подобна операция ще бъде качен на постамент и „Ленин“ на Лев Кербел, мастодонтската фигура на вожда, която години наред надзираваше София, заела ключова позиция срещу ЦУМ. (На това място сега се намира паметникът на София). Гигантският Георги Димитров, докаран от военните заводи в Сопот, вече е заел централна позиция сред скулптурите в двора на бъдещото арт средище. Сградата е изцяло реновирана, дори е монтиран и указателният надпис „Музей на социалистическото изкуство“. В партерния етаж са определени местата на прочути картини, някои от тях – познати от читанките и учебниците. Става дума за "Ятачката" на Ненко Балкански и "След разстрела" на Александър Поплилов. Великолепни картини на Илия Петров приковават погледите. Явно специалистите от Националната художествена галерия са подбрали само стойностни и ценни творби, които са достойна атестация за своите автори. Ще видим и портрети на партийни величия от времето на соца, предвижда се в подходящ момент да бъде показан и портретът на Тодор Живков, рисуван на живо от Златю Бояджиев в Париж през 70-те години.
След Германия, Унгария и други бивши социалистически страни България също ще има музей на тоталитарното изкуство. Той отваря врати през септември в София и ще е разположен на над седем хиляди и петстотин квадратни метра площ. Самият министър на културата Вежди Рашидов призна неотдавна, че събраните тук творби имат своите художествени качества.
В музея са вложени три милиона лева. Сигурно е, че той ще се превърне в атракция не само за София, но и за цяла България и ще бъде един от малкото печеливши музеи. Бивш бункер в двора ще се превърне в магазин за сувенири. В съседство до арт магазина ще има видеозала, в която ще се прожектират  кинопрегледи и документални ленти с манифестации и различни знакови събития на  времето преди десети ноември.