Неизтощима е епикурейската вътрешна разкрепостеност и енергия на Борислав Стоев. Повече от пет десетилетия този художник продължава да изненадва публиката с нови и нови открития, формалистични пробиви и съдържателни експерименти в областта на илюстрацията, графиката, литографията, виртуалните колажи и прочее. Неговата изключителна ерудиция, неизчерпаемата му духовна жажда за пластическа интерпретация на текстове от световната и българската класика, както и на съвременни автори, постоянно го зареждат с нови продуктивни инвенции.
За Борислав Стоев всяко посягане към класически литературен текст е не само художествено тълкуване, но и задължително своеобразно съавторство. Фантазията му го тласка отвъд оригинала, отвъд първообраза. И тук той попада в истинските свои води – магията на подсъзнателните внушения, сюрреалистичните сънища, в които се мержелеят странни същества, натоварени с човешки черти, артистично и небрежно обнажени женски тела, риби, птици, музикални инструменти, коне и прочее – целият този калейдоскоп на хедонистичното, карнавалното се подчинява на диалогичността и играта. Живописецът си позволява често пластически цитати от велики предходници, иронични алюзии, ремарки, репризи. Той великолепно осъзнава общото взаимопроникване и взаимоиндуциране на идеи, мотиви, сюжети, формалистични решения през столетията.
Сега към читателя тръгва нов албум на Борислав Стоев, който поднася поредната благородна естетическа провокация. Предметно-метафоричните пародии и сънища наяве на нашия автор оживяват в капричосите и виртуалните колажи. Впечатляващата цялостна визия се постига чрез фрагментарно-мозаечни структури, а скритите и явни автоцитати ни помагат да усетим динамиката на авторовата пластическа философия.
Трябва специално да откроим цикъла „Дон Кихот“. Художникът е магнетично привличан от невероятния образ на Дон Кихот вече повече от три десетилетия. Очевидно той е осъзнал изключителната философска дълбочина на Сервантесовите персонажи от великата му книга.
В прочита на Борислав Стоев Дон Кихот е трагикомичен, но и също романтично-анекдотичен, шаржов, пародиен, кубистично разграден типаж. Един път ние го виждаме изправен с мрачна решителност пред Санчо Панса, готов да издаде всеки миг заповед за атака. Друг път, нахлупил вместо шлем шапка от вестникарска хартия, той гледа милозливо към закачливо кацналите на близките хълмове вятърни мелници. Художникът търси поливалентното послание на образа – аскетичното неусетно преминава в балаганното. Героят от рицарските романи се превъплътява постепенно в съвременен аутсайдер.
Серията „Дон Кихот“ за Борислав Стоев е интелектуална игра на ума и най-адекватна тук се оказва техниката на акварела. Тя позволява пълна разкрепостеност на художествената фантазия. Няма времеви ограничения за търсещия ум, неизтощимото и неуморно постигане на истината, справедливостта и достойнството определя съзидателната вътрешна светлина на епохата.
Дон Кихот, Санчо Панса и Дулцинея в очите на Б. Стоев понякога са смешни и шаржово звучащи, но са симпатични в своята безизкуственост и непосредност, чистота и наивитет.
Поначало за Борислав Стоев е характерна хедонистичната освободеност на пластическите визии. Но като че ли най-ярко тя личи и е великолепно изразена в прелестната акварелна серия „Дон Кихот“, към която авторът се връща постоянно през годините и сякаш е готов да я продължава безкрайно. И измъченият кон на Дон Кихот, и кроткото магаре на Санчо Панса, и пищният петел, кацнал в скута на Дулцинея, и летящата риба, и закачливото куче, и окъпаните в светлина хълмове, и сгушените къщички и вятърните мелници – всичко говори за великолепието и поразителното многобагрие на реалния живот.
Художникът е едновременно сериозен и насмешлив, сардоничен и романтичен, бъбриво разказвателен и метафорично концентриран. Персонажите почти винаги излъчват двойственост, двузначност, двусмисленост, двуплановост. Първият план, условно казано, представлява класическа интерпретация, близка до оригиналното внушение на Сервантес – трагика, готическа извисеност и изчистеност, а даже мистичност бележат образа на Дон Кихот. Това е царството на духа, тържеството на телесната горница (ако използваме термина на Бахтин). Вторият план предлага съвременна транскрипция – Стоевият Дон Кихот, който притежава фрагментирано накъсано съзнание, шаржирано гротескно излъчване. Анекдотичното, балаганното, абсурдното безразделно господстват. Тук пък се сблъскваме с плебейското, с телесната долница, буфонадното, тържеството на чревоугодието и сластта, с които понякога авторът натоварва Дулцинея и Санчо.
Хармонията между предметното и абстрактното – от една страна, реалистично стилизирани изображения на птици (петли, косове, свраки и т.н.), риби, кучета, цветя, хълмове, къщички, вятърни мелници, музикални инструменти, магарета, плодове – апотеоз на материалното. А от друга страна, концентрация на абстрактните внушения, изключителна наситеност на многопластовите метафори, разчитащи на митологически алюзии и реминисценции, архетипни конструкции, и скрити цитати и парафрази от други художници – от класическите майстори до съвременните автори.
Несъмнено акварелният цикъл на Борислав Стоев „Дон Кихот“ е събитие в съвременната пластическа култура, което критиката тепърва ще анализира и ще открива многопосочните авторови послания.