Народният театър „Иван Вазов” закри сезона, но актьорите продължават усилено да репетират. Какво се случва на първата ни театрална сцена, какво да очакваме наесен? С тези въпроси „Класа“ гостува в кабинета на Павел Васев, директор на Народния театър.
Павел Васев е роден на 15 април 1951 г. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Режисьор на около 30 документални филма. Заемал е отговорни постове в сферата на културата и медиите - председател на Обществения съвет на БНР, директор на Българския културен център в Москва, заместник-министър на културата, председател на Съюза на българските филмови дейци, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов". Павел Васев е директор на Народния театър "Иван Вазов" от 5 януари 2009 г.

---

- Господин Васев, приключи един напрегнат сезон за всички театрали, белязан от знака на икономическата криза. Разкажете кои бяха най-печелившите заглавия от афиша на Народния театър в чисто финансов план.
- „Вишнева градина” има най-голям брой представления и над 130 хиляди лева приход, ако говорим за 2010 година. Що се отнася до втората част на сезона 2010–2011, две представления акумулират най-много средства – „Сирано дьо Бержерак”, постановка на Теди Москов, и „Полет над кукувиче гнездо”, постановка на Александър Морфов. Тези заглавия винаги пълнят салона, тоест около 800 места. Трябва да се знае, че голямата сцена на Народния театър разполага с около 800 места, но една част от втори балкон по принцип не я продаваме заради проблеми с видимостта. Има случаи обаче, когато зрителите настояват и въпреки лошата видимост продаваме и тия проблемни места. Така общо продадените билети стават 840.
На камерната сцена на Народния театър също има няколко представления, които имат 100-процентова посещаемост, тоест салонът винаги е пълен, което на руски се изразява с думата аншлаг. Спектаклите с аншлаг са „Отело”, „Крадецът на праскови”, „Козата, или коя е Силвия”, „Аз плащам”, „Господин Ибрахим и цветята на Корана” и някои други.
И на камерна сцена има вариации, защото залата по принцип има до 150 места, но в зависимост от сценографското решение те могат да бъдат сведени до 140, 130, 120, 110 или дори под 100. Радостно е да отбележим, че за изминалата 2010-а и първата половина на 2011-а и на четирите сцени, на които играем (заедно със „Сълза и смях”), значителна част от спектаклите се движат на ръба на аншлага.

- Беше ли комфортна за вас годината в икономическо отношение?
- Когато се говори за структури, които са по принцип формирани с икономическия термин планова загуба, комфорт не може да има. Много голяма е зависимостта между това, което държавата определя, че трябва да бъде субсидирано, и другото – което тя счита, че трябва да е предмет на нашите собствени приходи. При различните институти това съотношение е различно. По отношение на държавната субсидия в структурата на Министерството на културата има два театъра, които са с най-нисък процент на държавна субсидия спрямо собствените средства – това са Сатиричният театър с 30 процента и Народният театър с 30,9 процента. Тези две структури получават най-малко като процентно съотношение субсидия. Причината за това обстоятелство е в голямото количество публика. Според мен формулировката, че приходите от билети също са държавни средства, е абсолютно правилна. Въпросът е дали и доколко ние бихме могли да планираме дейността си, когато има неизвестност по отношение на нашия бюджет – как той ще се развива, как ще се определя, какво ще се случва, можем ли да конкретизираме нещо шест месеца напред, или не можем. И дали трябва да работим от месец за месец! Това е големият проблем. Ако се разгледат структурите на бюджетите на театрите в системата на Министерството на културата, ще стане ясно, че извънстоличните театри получават един значително по-голям процент от бюджета си от Министерството на културата – до 80-85 процента. А това им дава значително по-голяма сигурност. Вярно е, че в извънстоличните театри количеството публика потенциално е по-малко, но тази бюджетна осигуреност им дава възможност да си направят коректни планове.

- Новият сезон наближава. Кои са заглавията, върху които вече работите?
- В момента в театъра вървят репетициите на два-три спектакъла. „Да се провреш под дъгата” на Георги Марков с режисьор Асен Шопов, „Ръкомахане в Спокан” от Мартин Макдона с режисьор Явор Гърдев, „В Тоскана” на Сержи Белбел – известния испански автор, директор на каталунския национален театър в Барселона.
Други заглавия са в етап на подготовка заради договорите за авторското право или заради трудовоправните ни отношенията с режисьори и актьори. Знаете, че една значителна част от актьорите при нас не са на щат, а на свободни граждански договори. Те трябва да бъдат сключени, за да се регламентират отношенията и за да могат актьорите да живеят нормално.

- Гвоздеят безспорно ще бъде така нареченият руски сезон. Как ще започне той?
- Ще започне с „Ревизор“, постановка на Мариус Куркински, с Мариус в ролята на Градоначалника, после Александър Морфов трябва да постави спектакъла „Самоубиецът” на Николай Ердман, един изключително интересен драматургичен текст, излязъл за първи път през 1928 година. Очакваме гост от Санкт Петербург, един от най-добрите млади режисьори на Русия, Юрий Бутусов, който е художествен ръководител на театър „Ленсовет”. Негови постановки се играят в Москва – „Хамлет” и „Иванов” в МХАТ, „Ричард Трети” с Константин Райкин, сина на Аркадий Райкин, в главната роля, и „Чайка”- в театър „Сатирикон”. Бутусов ще постави най-трагичната пиеса на Александър Вампилов - „Лов на диви патици”. Теди Москов трябва да постави „Пурпурният остров” на Михаил Булгаков, Явор Гърдев на камерна сцена ще работи върху проект за спектакъла „Нощна пеперуда” на Пьотр Гладилин, Николай Гундеров може би ще постави на камерна сцена „Пет вечери” на Александър Володин.
Има различни неща които са в различен етап на подготовка. Мина първият етап за „Кълбовидна мълния”, тази толкова интересна и любима пиеса на Иван Радоев – за камерната сцена на четвъртия етаж. Маргарита Младенова и Боян Папазов подготвят един спектакъл, който се нарича „Рицарят на светлия дух”, посветен на Алеко Константинов. Камен Донев е написал продължение на спектакъла „Почивен ден” – новата пиеса се казва „Работно време”, и почти със същия състав подготвяме началото на репетициите на сцена „Сълза и смях”.

- За руския сезон ще имате ли спонсор, както беше за американския – фондация „Америка за България”?
- Не, за руския сезон нямаме до този момент спонсори. Но едно от основните занимания на по-голямата част от ръководството на театъра е да търсим ежедневно пари. От началото на годината до сега в театъра като средства, които да подкрепят различни проекти, са влезли около 50 хиляди лева, до края на годината ще станат още поне 150 000.

- Ваша беше спасителната идея Народният театър да вземе под крилото си дома музей „Иван Вазов”. Това ще се случи ли?
- Нищо не стана с тази идея. Колегите от Националния литературен музей дали с основание, или по някакви други причини, счетоха, че това е някакъв вид обсебване. Не можахме да намерим формулата, по която да поемем грижата, а не собствеността върху музея. Тази грижа ние не можем да я извършваме всекидневно. Когато има някаква нужда, сме готови да намерим формулата за подкрепа, но това са еднократни случки. А смисълът на моето предложение беше една институция, която е мощна в икономическо отношение и има много служители, да поеме определени задължения - да се грижи за редица проблеми на сградата, за поддържането и функционирането й. Не се стигна до подобно сътрудничество. Според мен обаче това неизбежно ще се случи. Грижата за къщата на Вазов ще бъде поставена като задача или на друг национален институт, като Народната библиотека например, или на нас, като ще се намери някаква формула, с която Министерството на културата да ни задължи да го правим – да помагаме с електротехници, с техници за парната инсталация, с дърводелци, с тапицери, с художник-изпълнители. Това ще стане, защото държавата не може да отдели такъв щат за една къща, а пък ние сме свързани с тази къща, на 50 метра сме от нея. Там наистина има големи битови проблеми, както и в къщата, където е живял Яворов, на ул. „Раковски“.

- Какво ви вълнува най-много като театрал, свързан твърде много години със сценичното изкуство у нас?
- Единственото, на което държа, е да има формула, по която публиката да може да влиза при нас, тоест нашата продукция да е достъпна за най-широка публика. По тази причина билетите, които ние продаваме, са на субсидирана цена, в един диапазон, достъпен за мнозина. Ние работим с организации като Съюза на слепите, Дома на старите артисти. Когато има групово посещение от 10, 20, 50 души, хора все в неравностойно положение, цената на билетите е още по-ниска. Смисълът на нашето изкуство е то да е достъпно. Ние не формираме печалба, не са занимаваме с трупане на печалба. Откъдето и да се погледне, явна е декласацията на творческата интелигенция в България. В тази обстановка театърът трябва да продължи да изпълнява основната си функция – да е достъпен за всички.