18 знакови имена от съвременното изкуство на Норвегия привличат рекорден брой посетители в най-новото арт средище на София – Музея за съвременно изкуство. Това е първият голям художествен център, който се открива в страната за последните 30 години, а новината за неговото откриване влезе и в световните агенции. Цената на проекта е 1,2 милиона евро. Той е реализиран с помощта на правителствата на Норвегия, Исландия и Люксембург. Става дума за първия етап от още по-мащабен проект - "Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство", който бе завършен само за девет месеца.
18-те норвежки художници са заели първия етаж на музея, където е подредена любопитната експозиция „Парадигма“
Става дума за майстори, които представят по възможно най-добрия начин съвременните норвежки изкуства и занаяти. Самият куратор Ларш Стюре е практикуващ художник. Той е поддържал близък диалог с всички участници и резултатът е една внимателно подбрана сбирка. Според куратора общото между всички художествени творби е процесът на задълбочено изследване от страна на техните създатели.
„Изложбата „Парадигма“ демонстрира уникалната способност на художниците да съчетават традициите в занаятите с нови концепции, което дава на произведенията характер на високо качество и иновативност. „Парадигма“ ще породи диалог и дискусия относно различните представени техники и материали, както и за художествените идеи, въплътени в тези произведения. Още повече че в различните места на представянето си изложбата постоянно ще среща нови култури и по този начин ще участва в диалога между различни традиции“, казва Трюде Гомнес Югелста,
директор на Норвежката асоциация за изкуства и занаяти.
Ето и няколко конкретни участия в „Парадигма“: Рута Пакарклите отразява постиндустриалното общество доста добре с творбата си „Кафява смет“. Същото прави и Лив Мидбьое с предмети, които илюстрират контраста между история, традиция и настояще. Правят впечатление творбите на Свайн Тингнес – художник керамик, който е представителен за оригинално и пълно с живот изучаване на материалите, съчетано със забележителни концепции още от самото начало на 60-те години. Нещо подобно може да се каже и за Йенс Ерлан: изострена визуална прецизност, като материалът носи няколко смислови пласта. С две думи – струва си да видим тази изложба!