Иван Върбанов

Тракийската колесница от с. Караново от вчера е изложена в Националния археологически музей при БАН. Става дума за наистина уникалния макет на находката от I–II век, която бе намерена в новозагорското село Караново и предизвика бурен интерес сред археолозите. Колесницата е включена в суперлюбопитната изложба „Блясъкът на вечността“, плод на многогодишните усилия на екип археолози, ръководени от Веселин Игнатов. Този екип работи според световните практики и успя въпреки трудностите да достигне успешно до тракийската гробница, за да направи достъпни и популярни за публиката изключително ценни находки, находки, датиращи отпреди 2000 години.
„Това е уникален паметник и културна ценност без аналог – архитектурна декорация, която е положена върху колесница. При нея се наблюдава уникално съчетание на видовете изкуства. Архитектурата е повлияла на майсторите на колесници, които са съумели да придадат един синкретичен субект, без паралел.“ С тези думи изложбата бе открита официално от зам.- министъра на културата Тодор Чобанов.
Според Веселин Игнатов реставрацията на тракийската колесница е проект, който полага началото на една по-амбициозна задача, свързана с изучаването на античната кола и обичая на полагането й в гробниците от онова време.
Игнатов посочи черната статистика, че от всички регистрирани коли в България които са над 240, около 90% са извадени от иманяри. „Това е безнадеждно по отношение на тяхната реконструкция и възстановка. „От друга страна, точно тази статистика амбицира екипа ни да работи още по-усилено по задачата за възстановяване на обреда и начина, по който изглежда античната кола“, уточни за „Класа“ уредникът от историческия музей в Нова Загора Веселин Игнатов. „Трябват ни време, средства и подготвени хора, за да продължим напред. Амбицирани сме да покажем образа и визията на античната тракийска кола. Искаме да покажем как са живели траките през този период, защо е имало такива богати погребения през I-II век, какво им дава възможност да си позволят този лукс и да покажат такава помпозност. Да имаш такава кола, е било разточителство заради изобилието от железни, дървени, бронзови и кожени части. Всички тези материали я правят скъпо струващо удоволствие за онова време“, разказва Игнатов.
В историческия музей в Нова Загора се работи и в други направления след откриването на богатия гроб в източната могила, където предстои да бъде направена възстановка в комплекс, показващ тракийска кола, ритуали, гробница.
„Това са погребения, свързани със заможната аристокрация. Този гроб в източната могила е свързан с богата и заможна фамилия. Полагането на 10 сребърни и 1 златна монета, което е било значително състояние, показва възможностите на фамилията. Неслучайно откриваме значителен брой накити, оръжия, бронзови съдове и изключителните сребърни чаши.
Всички тези предмети са в процес на реставрация и консервация и в даден момент ще бъдат готови за експониране и ще бъдат представени в изложба, посветена на цялата провинциална римска култура при траките, където има смесване на култури в рамките на Римската империя“, поясни Игнатов.
Леката открита двуколка вози един или двама души, като е развивала най-голяма бързина сред античните пътнически коли. За пътуващия е било възможно дори да пише, докато се вози. За това свидетелства и едно писмо на живелия през I век Сенека. Кошът е бил изработван от дъб или бук. Много преди да влязат в контакт с римляните, траките са използвали колите в стопанската си дейност, при пътуване, състезание, военни действия. Това е предопределяло направата на различни по вид коли. В течение на времето всички технически новости са били добавяни.
Омир в „Илиада“ описва блестящата колесница на тракийския цар Резус, покрита със злато и сребро и с впрегнати бели коне. Разпространението на колите в Тракия виждаме изобразено от монетите на дероните и върху метални съдове,
Колите, полагани при погребенията, като всички останали дарове, съпътстващи покойника, са имали една цел - да му служат в отвъдното, като демонстрират неговата значима позиция в обществото.