Актьорът Светлин Стоилов е човекът, който умело натиска копчетата на най-успешния частен театър у нас - „Мелпомена”. Спектаклите на формацията „Вражалец”, „Големанов” и „Благородният испанец” са най-посещаваните в столицата, а билетите се разграбват за броени часове. Същото се случва и в провинцията. Едва на 24 години Светлин наследява „Мелпомена” от нейния създател – покойния режисьор Георги Стоилов. През последните четири години младият мениджър успява не само да съхрани наследената от баща си театрална работилница, но и успешно да я доразвие. Само пред „Класа” Светлин Стоилов в компанията на красивата си съпруга Жанина Дончева /също актриса/ разкрива какво се случва зад кулисите на „Мелпомена”.

---

- „Вражалец” продължава да бъде хит номер 1 в театрална София. Билетите се изкупуват за часове, хората висят на опашка. Вярно ли е, че ще местите постановката в по-голяма зала?
Светлин: Да, опитваме се да преместим постановката на най-представителната театрална сцена в България – в Народния театър. Но ако „Вражалец“ влезе в програмата на театъра, това вероятно ще е през някой от следващите сезони. Очакваме официален отговор от директора Павел Васев! Той е не само голям професионалист, но и много добър и отзивчив човек. Работата ни провокира често да контактуваме с него.

- Ръководите най-успешния частен театър в България. Какво е разковничето на успеха?
- Търпение му е майката! Баща ми, ако беше още между живите, нямаше да позволи „Мелпомена” да върви с един позабавен ритъм на месечна игра. Наследих „Мелпомена” с десет представления месечно. Тази бройка напълно задоволяваше баща ми. В момента ние играем максимум 6 пъти месечно. Не е възможно представленията да бъдат повече, защото актьорите на „Мелпомена“ се снимат в тв сериали. Елена Петрова е много заета в „Стъклен дом”, Любо Нейков започна снимки в „Столичани в повече”, който тръгна на екран. Освен това Любо е много ангажиран и в „Комиците”, и във „Велика България”. Да не говорим за Митко Рачков и неговите ежечасови ангажименти. Проявих търпение, което ми се връща и на мен, и на другите като благополучие. София се разви много като град с многобройна публика, едно наше представление в столицата компенсира две или три наши излизания из страната. Много ни е мъчно, че не можем да задоволим интереса на публиката из цяла България, навсякъде ни искат, електронната ни поща е запълнена с имейли, с покани. За сметка на това, че не можем да пътуваме всеки месец из страната, ще направим лятно турне – през юли ще обиколим летните театри в големите градове на страната с „Вражалец”. Това са театри с капацитет 2000 зрители, така че ще се опитаме да компенсираме отсъствието ни от сцените на страната.

- Вие сте млади хора, с неголям жизнен опит. Как контактувате с толкова много звезди?
Светлин: Фактът, че са звезди, не ме притеснява. Израснал съм около такива хора. С повечето от актьорите сме не само колеги, но и приятели. Общуваме директно, заедно менажираме трупата. Без съгласието на актьорите не мога да направя нищо, макар да съм пълен с идеи. Така че със звездите на „Мелпомена” обсъждаме сериозно всяка идея и стигаме до общо решение.

- „Мелпомена“ дава възможност на зрителите в страната да видят на живо най-популярните български актьори. Защото не е все едно да ги видиш на екран и да ги почувстваш на няколко метра разстояние в театъра, в читалищния салон?
Светлин: Безспорно е така. Хората наистина имат нужда да общуват отблизо с актьорите, които обичат. Затова се стараем да гостуваме навсякъде, където ни поканят.
В момента предлагам вариант „Отворени врати на Мелпомена”. Приканвам всички режисьори, продуценти, директори да си партнираме. Аз ще дам възможност за разпространение на спектаклите, те ще предоставят своя продукт. Както това се случи с „Маршрутка”. Готов съм да продуцирам заглавия, готов съм да разширя тази марка, наречена „Мелпомена” из страната. Тя беше подценявана от много хора, но сега, когато навлязохме в етапа на реформите, се оказа, че нашата мениджърска политика е особено витална и подходяща. Дойде времето силата на марката да изплува на повърхността, да се разпространи на повече места в страната.

- „Мелпомена” е работещ организъм. С какъв административен и технически екип работите?
Светлин: Работя сам. Няма секретарки, няма помощници. Средната цена на театралния билет в България е толкова ниска, че не може да ми позволи дори при претъпкани салони да заплащам месечни възнаграждения на секретарки и друг помощен персонал, без който по принцип не може. Аз представлявам изцяло административния отдел на трупата. Имаме счетоводство, но то е друга работа. Всичко, що се отнася до преговорите за гастроли, контакти, срещи, го правя аз.

- Жани, каква е вашата роля в целия творчески процес?
Жани: Опитвам се да помагам на Светлин и да го подкрепям. Координирам и организирам техническия екип, не се притеснявам от абсолютно никаква работа в театъра.

- Инфарктните моменти в „Мелпомена” навярно не са малко?
Светлин: О, никак даже! Отдавна сме на аспирин „Протект“ всяка вечер заради защитата от инсулт.
Жани: В Дряново например, където гостувахме с „Вражалец”, от преумора си забравихме два сака с реквизита на постановката. Никой не се е усетил, всички сме се прибрали в София. След няколко дни „Вражалец” трябва да се играе в София. Пет часа преди началото стана ясно, че не можем да си подредим сцената, защото реквизитът липсва. Сетихме се къде е.
Светлин: Аз се бръсна за вечерното представление, а тя ми съобщава най-неочаквано, че нямаме реквизит. Значи представлението не може да започне. Треперя и наполовина обръснат започвам да действам. Намирам кола в Габрово, която трябва да мине през Дряново и да ни натовари саковете, а после да ни ги докара в „Сълзата” най-късно до седем вечерта. Вече се подготвям, че ще обявявам закъснение на началото... Тръгваме от една първоначална цена, като започнах да ги провокирам да пристигнат по-скоро, цената започна да се покачва яко нагоре... Това естествено тогава нямаше никакво значение за нас. Дойдоха навреме!
Жани: Работата ни не е проформа, от девет до пет и отиваш да почиваш. Постоянно трябва да си нащрек, защото не се знае откъде ще дойде проблемът. Отговорността е много по-лична, защото не сме на държавна работа.
Светлин: Аз по принцип съм онзи, който изяжда последното парче от баницата, независимо дали ще го яде през сълзи или със смях. В София наемаме частна фирма да ни извозва декора, който се съхранява в един голям склад. Спектакълът започва в седем вечерта, в един и половина техническият персонал вече трябва да е отишъл с въпросната фирма да товари декора, после да разтовари и да монтира. Обаждат ми се веднъж момчетата в пет и ми казват, че „този още го няма”. „Този” е шофьорът на фирмата. Значи за отрицателно време аз трябва да намеря друг бус, който да ми превози декора. Всички шофьори по принцип се оплакват, че нямат работа, но ако ги потърсиш от днес за утре, всички са заети. Търсим приятели с возила. Ако няма насреща приятели, правим си експерименти ала Бай Ганю – примерно десет леки автомобила товарят декора и го пренасят. Ама декорът не влиза в лека кола, държиш отдолу, отгоре, отвън...Как да е, пристигаш в театъра и започваш да монтираш. А на входа те викат да питат за кого са тия или ония билети, защото нещо все не е ясно. ...
Жани: И влизаш в едно полудяване, а ако не успееш да се концентрираш, излизаш от играта. Например имаме представление в Пловдив в седем часа, а тръгваме от София в пет и половина заради актьорите. Караме като бесни по магистралата, като пилоти от Формула 1.

- Да са ви изправяли на нокти актьорите?
Светлин: Митко Рачков, който е един много сериозен човек, пък на всичкото отгоре ни е кум, постоянно ни изправя на нокти. Играем някъде в провинцията, представлението започва в седем часа. Митко идва в седем без три минути. Не защото се е размотавал, а защото по пътя нещо го е забавило. Аз звъня да го питам къде е, той не вдига, защото шофира бързо. Ние си знаем, че ще дойде, но ако сме наясно, че това ще стане, да кажем, в осем, просто ще предупредим зрителите за закъснението и ще се извиним.

- Случвало ли се е да падне спектакъл на „Мелпомена”?
Светлин: Много рядко. Но ако пада, това е известно една или две седмици предварително. Тоест знае се и няма сътресения.

- Какво обичат да гледат българите в началото на ХХI век?
Светлин: Българинът обича да се смее. И да се подиграва, което никак не е лошо. Добре е да умееш да се надсмееш.
Жани: Българинът има нужда да се разтовари в днешното кризисно време. В такъв труден период човек просто има нужда да отпусне малко. Затова днес е добре да се правят комедийни спектакли. Толкова ни е тежък и напрегнат животът, че е добре поне в театъра да се посмеем. Във „Вражалец” Димитър Рачков, който играе кмета, казва: „Не знаете на какво се смеете”. Толкова е актуална тази реплика!
Светлин: Това го има и в „Благородният испанец”, затова тази постановка е на път да задмине по популярност „Вражалец”.

- И двамата сте актьори, играете в „Благородният испанец”. Ще се откажете ли от сцената заради семейния бизнес, който изисква доста усилия?
Светлин: Жани ще продължи да играе, аз вероятно ще се откажа, защото е трудно да се носят две дини под една мишница. Искам да се съсредоточа върху мениджмънта, за да продължим да съществуваме и да вървим напред.

- Премиерът и културният министър уважиха вашите спектакли. Това ласкае ли ви?
Светлин: Приятно е, че ни уважиха, те са чули, че спектаклите ни се харесват и дойдоха да ни видят какво правим.

- Новото заглавие в „Мелпомена”?
Светлин: Каквото и да е, то ще бъде с актьорите на „Мелпомена”, защото ние сме едно семейство. Актьорите са богатството и запазената марка на театъра и без тях формацията нямаше да достигне успеха, който имаме в момента.

- Какво ще кажете за театралната реформа – засяга ли тя и частниците в театралния бизнес?
Светлин: Сега като че ли всички сме частници – и държавните, и ние. Всеки се свива в материално отношение. Сегашната ситуация е шанс и за държавните театри. Защото сега директорите в тия държавни учреждения най-после ще могат да се освободят от хора, които по десет-петнайсет години не са изиграли нито една роля. Но някак си е било неудобно да бъдат освободени, защото са бай еди кой си, или леля еди коя си.... Вече така няма да може.
Жани: Добре е да й се даде шанс на тази реформа. Защото е ясно, че без промени няма да мине.


Интервюто взе Елиана Митова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.