Интересни чешки акценти предлага тазгодишното издание на София филм фест. За тях разказва Алена Унгрова, директор на Чешкия център в София.

- Г-жо Унгрова, кои са заглавията от чешката кинематография, които ще бъдат прожектирани по време на престижния софийски кинофорум?
- Вече 15 години работим с фестивала - още от самото му създаване. В тазгодишното издание на София филм фест ще бъдат показани два филма, които са коренно различни, но най-добре показват същността на националната ни кинематография: документалното и анимационното кино. В документалния жанр присъства филмът „Катка“ на режисьорката Хелена Тршещикова, която е много добре позната на българските зрители с творбата си „Рене“, която преди две години в София спечели наградата за документален филм. Тршещикова се съсредоточава върху героите и историите, които снима необичайно дълго време.
Снимачният процес при нея трае от 10 до 20 години. Това е времето, което й позволява да вникне изключително подробно и в детайли в събитията, да наблюдава характерите и да даде дълбочина и истинност в развитието на самото действие В „Катка” тя се занимава с темата за зависимостта от наркотиците. Филмът започва да се снима преди 14 години и на всеки 12 месеца авторката прави документален отрязък, като запечатва на лента всеки момент от онова, което е съдбата на главната героиня. Основата на драматургията все пак е борбата на Катка със зависимостта, която се оказва физически по-силна от самата нея. Другото заглавие е филмът „Куки се завръща“ на Ян Сверак. Той нашумя със своя филм „Тъмносин свят” , а сега представя анимационен филм?
Да, „Куки се завръща” е куклено-игрален филм, направен от двама творци - баща и син Зденек и Ян, които са известни в България. Трябва да подчертая, че чешката анимация е феномен в света. Всички познават куклите на Трънка и анимационите филми на Шванкмайер.

- Какъв е бюджетът на този филм?
- Лентата, която ще види българската публика, имаше по-голям бюджет, отколкото „Тъмносин свят”, който водеше досега като филм с най-голям бюджет в чешката кинематография. В Чехия продължаваме да опазваме традицията и въпреки икономическите и финансовите трудности, които са общовалидни за целия свят, да правим анимационни филми, независимо че това е изключително скъпо .

- Каква е формулата, с която преодолявате или компенсирате липсата на пари за кино – аналогичен процес, който наблюдаваме и тук в България?
- При нас особено тежко е положението за документалните филми и творците, които не могат да осъществяват проектите си , тъй като наистина няма пари. Малка част от най-известните и наложили се режисьори успяват все пак да се справят, тъй като те си сътрудничат с Чешката национална телевизия, която финансира техните проекти. Преди можеше да се разчита на Държавен фонд за подкрепа и развитие на кинематографията, но заради намаления бюджет на Министерството на културата, единственият начин да се прави документално кино е именно чрез копродуциране с телевизията или чрез собствени средства.

- А как стои въпросът с игралното кино?
- У нас продължава да работи Чешки филмов център, но той се занимава основно с разпространението и представянето на вече осъществените проекти.
Реализацията на игрални проекти зависи предимно от самите продуценти. В Чешката република се правят около 20 пълнометражни филма годишно, но ние залагаме на качествените документални и анимационни филми. Има, разбира се, съвсем лимитирани и ограничени субсидии, които се отпускат от Министерството на културата. Всъщност у нас ситуацията и моделът са аналогични на тези в американската кинематография - всичко зависи от продуцентите, от успеха на филма на пазара и реализираните приходи, които биха могли да оправдаят или не инвестициите, вложени в продукта.

- Какви са процесите в развитието в другите сфери на културата в Чехия?
- Министерството на културата има много съкратен бюджет, който е около 1% от общия държавен бюджет. Все пак основното ни усилие е да се запазят и да се подпомогнат в оцеляването държавните и общинските културни институции, например това е в сила за театрите. Радостно е ,че в последно време възникнаха много частни независими театри, които се конкурират с общинските и държавните трупи.

- Можете ли да посочите, колко на брой са държавно подкрепяните институции в столицата Прага?
- Може би около 10, като сред тях са Националната галерия, Народният театър, операта, библиотеката. Наистина, това са най-големите институции, които представят лицето на държавата и нацията. Във всяка община, разбира се, има и общински институции.

- Какво предвиждате тази година като инициативи в София?
- Това, на което ние залагаме за развитието на българо-чешките отношения, както и през изминалите години, са традиционните класически и джазови концерти, прожекциите на документално кино, което представяме. Залагаме на установената вече цикличност на събития, които провеждаме в Чешкия център, които се радват на широка популярност и интерес.

Интервюто взе Иван Върбанов