Кризата е време, когато икономиката кара хората да се чувстват нещастни. За жалост няма хапче, което да излекува света от тревогите и страха. Но има филми, които спасяват от лошото настроение и мрачните мисли. Не случайно първият от тях се нарича „Храна за душата“ (Soul Kitchen) според сайта Дарик финанси. Филмът е дело на Фатих Акин, често определян като най-значимия съвременен германски режисьор. Това е първата му комедия - лека, неангажираща, която няма да ви скъса от смях, но ще ви изпълни с добро настроение.  
Историята се развива в гръцки ресторант в Хамбург, носещ името „Храна за душата“ и забърква в поредица от забавни ситуации собственика Зинос, неговата приятелка, брат му и местните власти.
„Животът на Брайън“ на британската комедийна трупа Монти Пайтън е филм, изпълнен с безкрайна ирония, който зарежда с безкраен оптимизъм. Преди 2000 г. Йерусалим е интересно място. Космополитен град, страдащ от канализационни проблеми, в който пророците са на всеки ъгъл и всеки от тях обещава апокалипсис или спасение, подобно на Нуриел Рубини и Уорън Бъфет днес. „Животът на Брайън“ става класика в комедийния жанр. Което показва, че понякога да повярваш в една мечта е достатъчно, за да излезеш на печалба.
 И българското кино е дало своя принос в класацията за най-атрактивните филми на тема оцеляване. Сред тях е „Господин за един ден“ на режисьора Николай Волев. В България от 30-те години на миналия век Пурко (Тодор Колев) е беден селски музикант, който непрекъснато измисля нови и нови начини да надхитря живота и да изхранва многолюдното си семейство. Един хубав ден той докосва мечтата си да стане добре облечен градски господин. Дали обаче новата му самоличност ще пасне на свободната душа на музиканта? Илюзията рухва, но Пурко намира кураж отново да засвири. В този филм блестящият Тодор Колев ще ви накара да се смеете и да плачете, но и да повярвате истински в себе си.
„Лабиринтът на фавна“ на мексиканския режисьор Гилермо дел Торо ни връща в преломната 1944 г., когато Испания е смазана от фашисткия режим на Франко. Кармен е бременна от испанския капитан Видал (Серхи Лопес), който е единственият, който може да даде сигурност на нея и малката й дъщеря. Филмът има три „Оскар“-а и след като го изгледате, вероятно ще бъдете осенени от прозрението, че светът, в който живеем, въобще не е толкова лошо място дори и по време на икономическа криза.
 „Вървящият замък на Вой“ на режисьора Хайао Миазаки е анимирана история за любовта между 18-годишно момиче, затворено в тялото на стара жена, и магьосник. Филмът се отличава с типичните за творчеството на Миазаки дълбочина на героите и сила на визията.
Следващото антикризисно предложение - „Животът е прекрасен“ , разказва за Джордж Бейли, прекарал целия си живот в Бедфорд. Той винаги е искал да пътува, но никога не е имал тази възможност. В града го задържат имотът му и кредитната компания, основана от баща му. Но в навечерието на Коледа губи 8000 долара на чичо му Били, с които трябва да се погаси бизнес заем към местната банка. Парите са намерени от местния скъперник и конкурент на Джордж в бизнеса. Така Джордж е заплашен от съд и фалит и планира самоубийство. Но молитвите на хората, които го обичат, довеждат небесен ангел, който ще му помогне. Поуката е, че животът е изпълнен с неочаквани обрати.
 
След триумфа на „Уолстрийт“ на световните киноекрани в края на 80-те години през 2010 г. кризата направи актуално продължението на историята за начина, по който тупти сърцето на финансовия свят. „Парите никога не спят“ може да ви накара да заспите, но няма да ви разкрие тайните на кризата, нито виновните за нея. Лошият финансов гуру от първия „Уолстрийт“ (Майкъл Дъглас) изглежда неубедително като спасител на света от предстоящата финансова криза. Но блестящият режисьор Оливър Стоун просто повтаря всичко казано дотук за кризата - за алчните брокери, моралния риск и кредитните деривативи. И пропуска най-важното - че за кризата знаеше не само един човек на Уолстрийт, знаеха всички. Но това знание не значеше, че могат да я предотвратят поединично.