Комедията „Целувката” на Анна Петрова разсмя до сълзи публиката в Унгарския културен център в сърцето на Виена. Спектакълът е продукция на Българския камерен кафе театър, институция, вече утвърдена и обичана от виенската театрална публика. Заслугата е на Златка Бойчева, наша сънародничка с артистичен талант, която от години живее в Австрия. Постановката е дело на Николай Урумов, който участва в спектакъла и като актьор. Авторката Анна Петрова е известната актриса от Младежкия театър, която през последните години се утвърждава и като драматург. Завършила е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1977 г. в класа на проф. Кръстьо Мирски. Работила е в държавните театри в Пловдив и Смолян, а от 1982 г. е в състава на Младежкия театър в София. Изиграла е над 50 роли. В момента играе много активно и в частната театрална формация „Провокация”.
Автор е на седем радиопиеси и шест пиеси за драматичен театър, които се играят в България и Франция. Преподава актьорско майсторство в НБУ.
Анна Петрова бе поканена специално за премиерата на „Целувката” във Виена. Единствено пред „Класа” авторката споделя преживяното в сърцето на австрийската столица.

---

- Ани, очакваше ли твой текст да бъде поставен от българска театрална трупа във Виена?
- Това бе коледен подарък за мен, абсолютно неочакван! Българският камерен кафе театър е уникална формация, създадена от културни и талантливи хора. Между тях има и професионални артисти, и любители. Едната от участничките е стигнала до последния кръг на Мюзик айдъл в Австрия. Друга пък има завидна театрална биография. Любителите, които нямат специално театрално образование, са млади хора, много запалени. Театрална Виена ги познава, за тях се пише в пресата. Ръководителката г-жа Златка Бойчева се свързала с Николай Урумов и му поискала подходящ комедиен текст. Той предложил „Целувката”. В резултат на техните договорки аз получих покана от Виена да отида за последните репетиции, както и да присъствам на премиерата. Оказаха ми много голямо внимание, взаимно се харесахме.

- Не всеки български драматург получава подобни покани! Защо според теб са харесали „Целувката”?
- Защото разказва обикновени житейски истории и предизвиква смях. Четири сезона пиесата се игра в театъра в Търговище, на пълен салон. И във Виена салонът бе пълен, имаше дори правостоящи. Не става дума за единствено представление, защото спектакълът ще се играе няколко пъти и през януари. С билети по 10 евро. Любопитното е, че имат жива музика – използват пианист, който свири на всяко представление, и това създава неповторим уют в залата. Става дума за истинския кафе театър - зрителите си поръчват кафе, капучино, шампанско. Ангажирана е и фирма за кетъринг. Обстановката е изключително приятна, особено в навечерието на Коледа. Хората навсякъде по света имат нужда да се посмеят, особено по празниците. А за драматурга предколедна Виена е голямо изкушение – всичко е красиво, пъстро, има много спектакли и забавления. Стига ти само да се разхождаш по улиците, за да се настроиш празнично.

- Какво е професионалното равнище на Българския камерен кафе театър?
- Те работят много ефективно, бих казала професионално. Не си губят времето. Целият репетиционен процес на „Целувката” мина за месец. Николай се похвали, че когато отишъл за първи път, били с готов текст, после два-три пъти пътувал София - Виена за по няколко дни. И го сглобили. Аз присъствах на последните няколко репетиции и бях очарована от ентусиазма и таланта на тези хора. Те изпитват истинско удоволствие от това, което правят. Имат желание да продължим нашето сътрудничество, изпратих им друг мой текст, който ще се играе догодина във Виена.
За хората, с които работих във Виена, това бе възможност и за една връзка с България. С нашата действителност, култура, изкуство. Макар и толкова далече от родината, съобразявайки се със законите и порядките на приемната страна, те съхраняват в себе си българщината. Което е много заразително.

- Не мога да не те попитам за последната ти роля на софийска сцена – в мюзикъла „Стъпка напред” в Младежкия театър. Ти си страхотна – пееш великолепно, стоиш на глава и се разтягаш в шпагат, сякаш цял живот си го правила?
- Всички момичета го правим, защото пиесата го изисква. Все жени и един-единствен мъж, Светослав Добрев. Пиеса за пеещи актьори, които могат и да танцуват степ. Постановката е на Андрей Аврамов. А Веселин Ранков ни измъчи няколко месеца, всеки ден – степ по 3-4 часа. Иначе нямаше да се получи.
Ролята ми е на наивно, невинно сладурче, което едва ли някога ще се омъжи, освен ако не срещне същото наивно и невинно същество от мъжки пол. Приятна и много смешна роля. Носи ми върховна радост. В целия спектакъл има една неистова жажда да се покаже доброто. Не благодарение на външните обстоятелства, а на доброто у човека – доброто, което съществува, въпреки самотата, въпреки неудачите. Всичките момичета от пиесата сме готови за любов, сърцата ни са напъпили за любов. Искаме някой да ни обича и ние да обичаме. Пиесата е изпълнена с много разминавания, с много огорчения, с много крахове. И въпреки това спектакълът е нежен – човек може да се разнежи и разплаче, да получи някакво упование.

- „Стъпка напред” получава масово одобрение – форумите в интернет са пълни с възторзи. Хвалят ви, че всички сте много танцувални и че пеете добре. Чувстваш ли се удовлетворена?
- Естествено! Репетициите не бяха леки, болежки – отвсякъде, кракът се схваща, ставата отказва. Ама го преодоляхме. Получих роля, за която не съм и мечтала. Играя сред много млади, амбициозни и талантливи момичета. Трябваше да се постарая да не проличи в играта ми друго мислене, мислене на друго поколение, на по-зрял човек. От друга страна, пък се радвам, че някои от младите ми благодариха, че сме на една сцена. И на тях им беше интересно. Има неща, които човек може да научи само от по-дългия опит, и тези неща не могат да се скрият. Даже е важно да знаеш как да подадеш ръка на някого, който се чувства несигурен в определена сцена или ситуация. Като си имал и други премиери, знаеш, че ако някой от актьорите е несигурен, ставаш несигурен и ти самият. И се опитваш да помогнеш. Това е много полезно.

- В чисто физически план как ти повлия „Стъпка напред”?
- Отслабнах. Намерих си прекрасен учител по йога и практикувам с удоволствие. Отказах цигарите. Позарязах малко домакинската работа. Даже мъжът ми се чуди защо у дома няма готвено....Ами то е като да си влюбен, всичко около теб лети и ти летиш! Не ти е до хранене, пазаруване! Пожелавам го на всеки актьор да го изживее!

- Не обичаш да говориш за себе си. Пиесите ти се радват на голям зрителски интерес, а ти не умееш дори да се похвалиш, както правят колегите ти драматурзи! Вярно ли е, че пишеш нов текст?
- Когато през 1998 г. получих приза за най-добра европейска актриса в Сараево, не дадох нито едно интервю. Такъв ми е характерът. И честно казано, наградите не ме вълнуват. Знам, че ако си върша добре работата, признанието ще дойде по някакъв начин. И обратното - от дългия ми сценичен опит се убедих, че ако се държиш по лош начин в театъра, в един момент това ти се връща, не остава ненаказано. Вярно е, че пиша нов текст, но ще си мълча, докато не дойде време за премиера. Така е по-интересно и за мен, и за зрителите.


Интервюто взе Елиана Митова