Юлиан Попов е роден през 1959 г. в София. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като редактор в списание "Факел" и директор на литературния музей "Ангел Каралийчев", който става средище на множество литературни, културни и политически дебати в края на 80-те години, както и мястото, на което се развиват клуб "Синтез" и "Дружество за Нов български университет". През 1985 г. създава в дома си първата частна галерия. През 1990 става изпълнителен директор на Нов български университет. От 1994 г. живее в Лондон. Женен е за англичанка, от която има двама синове - на 8 и на 10 години. Автор е на стотици статии, публикувани в български, английски, полски и други европейски издания, на сборника "Английска България или Швейцария на Балканите" (2004) и на романа "Островът на Мъглите" (2006). Създател е на един от първите коментарни блогове в България (http://www.julianpopov.com). Председател е на Управителния съвет на "Фондация Елизабет Костова" и на Управителния съвет на Българското училище по политика. "До Чикаго и назад" е страшно скучна книга. Така каза синът ми, когато я прочете, и аз съм напълно съгласен с него. Не е възможно да направиш книга само защото си пътувал от едно място до друго и в нея да не се случва нищо повече."Бай Ганьо" Алеко го е написал,за да оправдае самия себе си. Там е залегнал дълбокият провинциализъм на самия автор. Провинциализъм, който мъчи поколенията и им пречи и в наши дни." - Г-н Попов, казахте че "До Чикаго и назад" е скучна книга. Тя продължава да бъде задължително четиво в българското училище. Какво да кажа на моя син, ако откаже да я прочете? - Дайте му нещо друго за четене. Моите деца пътуват за броени часове от Лондон до София и обратно. Светът става все по-глобален. И никой не се впечатлява, ако пътува до Чикаго. Аз не проумявам въобще как може да се напише цяла книга просто за едно пътуване без друг сюжет вътре? Естествено е децата да не се интересуват от подобно четиво. - Но във времето на Алеко пътуването до Чикаго е било събитие, а икономическият напредък на Америка - мит за България. Не е ли интересно това за поколенията поне като свидетелство за българската история? - Изглежда не е. Пък и на мен самия, честно казано, ми е скучно. - "Бай Ганьо" разсмива поколения българи. Литературната критика я смята за великолепна гротеска, осмиваща балканските нрави. Вашите синове няма ли да се посмеят на подвизите на героя, да речем в банята? - А, сигурно ще се посмеят! "Бай Ганьо" е наистина една много смешна история. Тя е феномен, да! Само да не беше тоя провинциализъм на Алеко Константинов! - Какво разбирате под провинциализъм? - Това, че десетилетия живеем с образа на Бай Ганьо и се срамуваме от него. Отиваме някъде, сядаме, сваляме саката и вратовръзките и започваме да разправяме. И Алеко е страдал от този провинциализъм. Между другото той е характерен за хората от центъра на стара София. От същия провинциализъм е бил заразен и самият Алеко Константинов. - В България се тревожим, че децата не четат. Как е в Англия? - Четат, ако родителите ги заставят. Иначе не може. 90 процента натиск от семейството и 10 процента от училището. Ако семейството не се погрижи наследникът да обикне книгата, всичко отива на вятъра. Нито компютърът, нито интернет може да замени книгата. Специално за българското образование бих казал, че то ще се подобри, ако се подобри дисциплината в училище. Там е разковничето. - Какво четат в момента вашите синове? - Малкият прочете "Граф Монте Кристо" - над 1000 страници и остана много доволен. После захвана спомените на някаква китайка. А големият чете Ерих Кестнер. - "Хари Потър" ли е любимото четиво за подрастващите на Острова? - "Хари Потър" също е феномен. Тя е една много компилативна и добре направена книга. И много подходяща за филмиране. Но на моите деца аз препоръчвам да четат всичко, което е над "Хари Потър". РАЗГОВОРА ВОДИ КРИСТИНА БЕЛЕВА