Конструкция на маса 5 на 5 от дърво, под която непринудено играят девет цветни фигури на деца. Децата са от стиропор. Изглеждат като живи под масивната конструкция. И внушават идеята за семейството, за щастието, за ценностите, без които не можем. Става дума за проекта "Под масата" , дело на нетрадиционния скулптор Павел Койчев. Ще го видим на 3 декември в изложбената зала „Райко Алексиев“ на ул. „Раковски“ 125 в столицата. Изложбата е естествено продължение на проектите на автора от последните години - "Високомерна разходка", "Градежът" , Водна паша“ и др. Концепцията на твореца е свързана с желанието да избяга от действителността, да съгражда собствен свят, дом или идея. Авторът кодира своето послание в силно въздействащата група деца, които играят под масата. Павел Койчев за пореден път ни разкрива умението си с елементарни материали да прави творби с мощно внушение, модерно звучене и послания, в които всеки може да открие себе си и да усети подменените ценности. Безкрайно талантлив и прецизен в своите почти винаги нестандартни проекти, скулпторът Павел Койчев винаги изненадва. Затова произведенията му бързо намират пазар и у нас и в чужбина. Негови творби притежават почти всички наши големи галерии, а в чужбина има множество откупки. Познат е в страни като Германия, Австрия, Швейцария, Италия, Испания, Белгия. Павел Койчев успешно съчетава смелите идеи на всеки проект с хармония в семейството и спокойно ежедневие. Баща на две дъщери и дядо на четирима внуци, той очевидно е щастлив и у дома при съпругата си, с която живее вече 41 години, и в ателието си.
Само за последните две години почитателите му успяха да видят няколко негови експозиции: „Водна паша”, артистичната екокъща в Осиковица, изложбата „Ние и те, те и ние” в новата софийска галерия “Индустриална“ 11. Последната експозиция бе подготвена само за 6 месеца. Авторът споделя, че никога не поема ангажимент, ако няма поне година време, за да го проектира и изработи спокойно.
Койчев отбелязва 55 години работа като скулптор. А както често става в живота, насочването към скулптурата е донякъде случайно. Отраснал само с майка си, без баща, малкият Павел Койчев се отдава на любимото си занимание да рисува още преди да започне училище. Страстта му към рисуването и упорството на тийнейджъра го отвеждат в Художествената гимназия в София, която е току-що открита. И въпреки че му се налага да повтори една година, амбицията му е толкова голяма, че той продължава да учи. Следва „своеобразна катастрофа”, както той я нарича. На годишния изпит през втората година изкарва слаба оценка по рисуване, а по регламент или трябва да напусне училището и да кандидатства отново, или да изкара максимално добре по скулптура. Като вижда в това единственото си спасение, той се амбицира и прави изключително добре работата си по скулптура. Получава шестица и това определя по-нататъшния му път в изкуството. „Изпитната работа беше маска на обущаря от Донатело. И сега мога да я направя, пред очите ми е“, казва Койчев. Следва успешно завършване на Художествената академия. И поемане по пътя, в който авторът търси себе си, за да даде най-доброто в работите си. През периода 1976 – 1997 г. Павел Койчев получава множество отличия за работата си. Но като че ли най-много се радва на наградите за скулптура на името на Иван Лазаров през 1984 г. и на името на Марко Марков през 1987 г.