Защо шахът на Иран предпочита "Етоал Клебер"
"Сексът и властта. Голямото табу на бизнеса" от Ивоник Деноел е пикантна и скандална книга, но в същото време е и сериозно и задълбочено журналистическо разследване. Авторът включва само случаи, в които връзката между бизнеса и секса е доказана. За мнозина е ясно, че на служебните приеми се предлага много повече от шампанско и хайвер. Но връзката между секса и бизнесa на високите етажи все още е тема табу...
„Сексът и властта” успява да влезе под завивките на едрия бизнес и да осветли тесните връзки на политиците и топмениджърите със света на елитната проституция.
Днес почти всички големи сделки се сключват с помощта на дискретните удоволствия. „Корпоративните” подаръци са прикрити зад паравана на панаири, семинари и командировки. Независимо дали става дума за сектори като строителство, автомобилостроене, фармацевтика или финанси, сексът се използва като стимул за подписване на договори, възнаграждение на партньори или инструмент за спечелване на клиенти. А „хоризонталният” шпионаж предоставя чудесна възможност за изнудване и доставя ценна информация, споделена под завивките...
Деноел разгласява немалко сензационни новини, сред които честите контакти на бившия американски вицепрезидент Дик Чейни с луксозни проститутки или скорошната роля на красиви китайски шпионки в дестабилизирането на френски топмениджъри от оръжейната индустрия. Авторът представя в нова светлина фактите за смъртта на Едуар Стерн и не пропуска срамните тайни на принц Алберт от Монако. Читателите ще научат, че няколко мрежи за предоставяне на луксозни проститутки се борят за наследството на легендарната мадам Клод, а Пекин се очертава като водеща сила в шпионажа в „легнало положение". Няколко високопоставени британски компании в областта на телекомуникациите са паднали в този капан по време на Олимпийските игри в китайската столица. Работата на момичетата, понякога малолетни, е била да копират съдържанието на електронните им пощи и да извличат стратегическа информация.
В книгата си Ивоник Деноел отбелязва залеза на Париж като столица на дискретните бизнес удоволствия. В това отношение градът на Айфеловата кула е детрониран от „пустинята Вавилон". Днес най-голям брой изложения се организират в Лас Вегас. През делничните дни градът печели от секс индустрията, чиито клиенти са участниците в конференциите и семинарите. Но както гласи популярната сентенция: „Каквото се случва във Вегас, остава във Вегас".
Независимо дали режимите са били по-свободни или по-репресивни, Париж е бил столицата на проституцията за най-голяма радост на деловите среди. Констатирайки безсилието си да изкорени ендемичната проституция, Директорията* решила публичните домове да се разрешат, но под контрол. За да се бори с разпространението на сифилиса, през 1802 г. вътрешният министър Фуше налага картотекиране и санитарно наблюдение на 30-те хиляди проститутки. Наполеон потвърждава узаконяването им през 1804 г. Оттогава публичните домове са нещо като френски специалитет, те привличат любители от целия свят...
...Чарът на Франция в очите на икономическите фактори се крие в различните фасетки на изкуството да се живее „а ла франсез“: луксозна индустрия, гастрономия, туризъм... но също и специалното умение да се посрещат гости. Отговорните функционери в Ке д’Орсе (Министерство на външните работи) и големите частни групировки, които канят престижни чуждестранни клиенти, го знаят добре. Техните гости не се задоволяват с един добър ресторант и спектакъл в „Мулен Руж“. Не може и дума да става да си тръгнат недоволни от престоя в Града на светлината! Решения трябва да се намерят...
Ето защо отново отварят публичните домове малко след като са ги забранили! Контекстът не е само политически, а и икономически. Франция не може да се лиши от този „инструмент за влияние“ в разгара на Студената война и сред сътресенията от деколонизацията. Тайните служби влизат в действие. Роже Фалиго и Реми Кофер разказват: „През 1960 г., докато бушува войната в Алжир, френският контрашпионаж, в тясна връзка с Нравствената полиция, организира мрежи от момичета на повикване или прилапва вече съществуващите. Те процъфтяват под тази закрила. Целта? Бизнесмени, дипломати, държавни глави на разходка из Париж разкриват полезни за Франция държавни тайни в обятията на луксозните проститутки... Не след дълго „домове за срещи“ поникват в цяла Франция с предпочитание към Париж и Лазурния бряг. Такъв е „Етоал-Клебер“ на улица „Пол Валери“ номер 4, създаден през 1943 г. „Етоал-Клебер“ е царството на Мадам Били!
Омъжена за кабаретен певец, Мари-Алин Робло, наречена Били, е най-чаровната домакиня на парижкия каймак. Въпреки закона „Март Ришар“ тя работи в пълна хармония с властите. По време на окупацията открива „дом за срещи“, описан от самата нея като изискано буржоазно заведение. „Имаше бар, посещаван от господа. Отзад, малък салон... там те се запознаваха с млади момичета. Имаше десет кокетно мебелирани стаи. Също и роял“. Когато тя дебютира, германците налагат строга хигиена: седмичен медицински преглед и месечен анализ на кръвта. След освобождението Мадам Били без проблем получава разрешение да продължи „малката си хотелиерска дейност“.
След войната тя се опира на подкрепата на два важни съюзника. Главното разузнаване и Службата за външна документация и контрашпионаж (SDECE). „Те искаха да знаят кой ме посещава. Интересуваха се от политическите личности и евентуалните им слабости. Представителите на Главното разузнаване идваха по един път месечно. В останалото време телефонираха. Но те наблюдаваха улица „Пол Валери“, снимаха клиентите, които влизаха и излизаха, записваха номерата на колите, паркирани близо до дома.
Главните клиенти, от които се интересуват контрашпионажът и Външното министерство, са принцове и бизнесмени от арабски и африкански страни. Залогът е политически. Голистка Франция има нужда от гласа им в ООН, особено по алжирския въпрос. Важни са и Африка, Близкият и Средният изток. Трябва да се печелят пазари за френската индустрия, да се извоюват петролни концесии за „Елф“. Ако едно очарователно момиче може да повлияе на решението на високопоставен мъж, то върши акт на „икономически патриотизъм“. Печели пари. Всички са доволни! С времето някои държавни глави стават постоянни клиенти със съответните дипломатически и икономически последици. До падането си през 1979 г. иранският шах е верен посетител на „Етоал-Клебер“, както и на други подобни заведения. Първото му посещение трябвало да трае 40 минути. След два часа охраняващите го полицаи потропали на вратата, разтревожени, че той не се появява...
Няма значение дали клиентът е „наблюдаван“ или не от тайните служби. Домакинята е готова да ходи на четири крака, за да задоволи „специалните“ му желания. „Един холандски милиардер искаше да погребе при нас ергенския си живот. Поръчахме в „Максим“ „човешки“ плата. Млади момичета се бяха излегнали на сребърни подноси. Между пръстите на краката и в ушите си имаха черен хайвер и шоколадов крем. Много се смяхме. Бяха великолепни времена“, разказва в мемоарите си Мадам Били.
Когато някой арабски принц пожелае да отведе младо момиче за няколко дни в своята страна, Мадам Били се съгласява след разрешение на Ке д’Орсе. За да се избегнат нежелателни случки, момичето пътува с придружител, обикновено млад човек, аташе в посолството, задължен да гарантира връщането й. Предпазната мярка не е безполезна. През 1973 г. делегация от една арабска страна се настанява в скъп парижки хотел, за да преговаря за важна сделка за самолети. Млади момичета от друго заведение са поканени на частно соаре. Едно от тях е сериозно наранено. От високо място се намесват, за да принудят момичето да мълчи срещу голяма сума... Наистина великолепни времена!
Пенсионираната Били перфидно намеква, че е приемала „всякакви държавни глави, без разлика на цвета на кожата им“. Малък злостен намек за нейната посестрима и съперница, много известната Мадам Клод, която популяризира названието „колгърл“ във Франция.
