Илиана Коджабашева влиза всяка вечер в домовете на хиляди семейства с ролята на Марина от тв сагата „Забранена любов“. Неслучайно зрителите вече я разпознават по улиците и се обръщат към нея с името Марина. От новия сезон талантливата ученичка на проф. Стефан Данаилов вече се утвърждава като най-младата прима в трупата на Народния театър. Тук тя играе в “Слуга на двама господари”, “Мизантроп” и премиерния спектакъл „Снегирьов“ на режисьора Стоян Радев. Неотдавна Илиана Коджабашева започна репетиции и в „Полет над кукувиче гнездо“ под режисурата на Александър Морфов

---

- Илиана, спомняте ли си как попаднахте в „Забранена любов”?
- Надали ще го забравя! Бях още студентка. Всички мои колежки от НАТФИЗ бяха получили специална покана за кастинга, защото се търсеха млади непознати артисти. Аз не бях поканена. Суперядосана от факта, че не са ми се обадили и на мен, питам една колежка: „Как така всички отиват на този кастинг, а аз точно – не?” „Просто трябва да пратиш снимки“, отвърна ми колежката. Така от любопитство реших да изпратя мои снимки, за да видя дали ще ми се обадят. И ми се обадиха. Приех го несериозно, не влагах много усилия на следващите етапи от кастинга. Чак на последния кръг разбрах, че нещата са доста сериозни и имам голям шанс да участвам в мащабен проект. След което трябваше да направя избор - или да отида на щат в Бургаския театър и да снимам междувременно едно предаване за БНТ, или да се откажа и да остана в София заради „Забранена любов“. Избрах второто. Просто съдбата ми го поднесе.

- Вие сте млада актриса, без особен опит в телевизионните сериали. Как протичаше снимачният процес?
- Връщате ме две години назад. В началото бе голям шок за мен. От чисто актьорска гледна точка времето, в което трябва да се подготвиш за една сцена с доста сериозни обстоятелства, бе много кратко. За да изиграеш „бременна съм и съм болна от СПИН” примерно, имаш 5-6 минути и не повече от два дубъла. Имаше моменти, когато исках да изиграя определена сцена по-силно, по- ярко. Но за това се изисква време и малко повече смелост. Сценарият на „Забранена любов“ не е в типичния бавен стил на сапунените сериали, на моменти действието се развива много динамично. Е, трябваше да се нагодя, да свикна.

- Вашата героиня Марина определено се харесва на публиката. Преживяхте отвличане, изнасилване. Приличате ли си по нещо с героинята?
- Тя е много по-различна от мен, но аз й влязох в кожата, особено след като изиграх 60 пъти сцена, в която Марина убеждава Андрей, че нещо трябва да се направи в този живот. Ето защо комуникацията ми със сценаристите бе много интензивна. Те бяха изключително благосклонни към мен. Опитваха се да угаждат на всяка моя забележка. Въобще хубавото бе, че в един такъв проект сценаристите пишат специално за актьора. Така образът става по-интересен.

- Имаше ли някакви забавни моменти на снимачната площадка?
- На снимачната площадка имаше много смях, така не съм се смяла никога. Имахме безкрайни семейни сцени, които ми бяха много забавни. Сядахме на масата и започваха едни сериозни разговори, придружени със също толкова сериозно ядене. Белеви - най-бедното семейство, ядеше най- много и беше най-щастливо. Сега, като се сетя, ми става много мило. На моменти обаче нещата бяха наистина като от живота, а на на моменти въобще не бяха. Със сигурност е някакъв опит.

- Театърът ли е вашата голяма любов?
- Е, как не! Тръпката е неповторима, когато прекрачвам прага на Народния театър. Според родителите ми това е една много изстрадана мечта, но аз не харесвам подобни изрази. Въпреки всичко те подкрепят моя професионален избор, защото знаят, че театърът от малка винаги много ме е вълнувал. Засега това е единственото нещо, което ме кара да се чувствам жива. Страхотно е. Толкова е интензивно театралното пространство. Всичко става бързо, бих казала, без никакви закони. Или колкото повече нарушаваш законите, по-хубаво става. Вълнуващо е. Там може да си хулиган!

- Как се чувствахте при дебюта си на голямата сцена на Народния театър?
- Радвам се че успях да овладея ужасната сценична треска, която между другото в НАТФИЗ ми провали два-три изпита.

- Сериозно?! А на сцената изглеждате толкова убедителна!
- Радвам се, че се получава. През септември играх в премиерата на „Снегирьов” на Стоян Радев, а сега репетирам с Александър Морфов „Полет над кукувиче гнездо“. Изобщо съм късметлийка. Твърде млада влязох в трупата на Народния театър! Участвам и в „Слуга на двама господари”, „Мизантроп” и „Почивен ден ”. Понякога да си актьор е много трудно. Особено когато финансовата криза се съчетае с участия в проекти, които не са ти по сърце. За щастие това, което правя, наистина ми е по сърце. Пожелавам го на всеки актьор: да попаднеш в такъв творчески процес, сред такива хора, които да оправдават всичките ти несгоди и трудности.

- Смятате ли, че сте намерили своето място под слънцето?
- Какво означава да си намериш своето място под слънцето? Знам само, че години наред се опитвам да следвам тази своя мечта и смятам да продължа. Един актьор винаги търси нещо. Надявам се житейските обстоятелства да бъдат благосклонни и да продължа да се занимавам с тази моя страст. Дано съм здрава, да имам работа и най-вече вдъхновение.

- А откъде черпите вдъхновение?
- Извън театъра - набавям си го в литературата, филмите, концертите.


Интервюто взе Милена Галева