Алексей Казанцев е възпитаник на светилата на руската сцена Георгий Товстоногов и Олег Ефремов. Участва в прочутата Студия по драматургия на Алексей Арбузов. Работи като актьор и режисьор в различни театри на СССР. Пиесата на Казанцев "Старият дом" става една от легендарните постановки на 70-те и 80-те години и се играе в над 70 театъра в бившия Съветски съюз. Поставяна е и в България. "Бягащи странници" (1996) и "Ела при мен, Кремъл" (2001) са най-популярните творби на драматурга, които се играят в момента в Русия. Казанцев ръководи Центъра за драматургия и режисура в Москва - експериментална студия с малка театрална трупа, която подготвя професионални драматурзи и режисьори. В момента трупата гостува в Бургас с неговата постановка "Смъртта на Тарелкин" по Сухово-Кобилин. Казанцев пристигна непредвидено на Аполония заедно със съпругата си Наташа, за да види собствената си пиеса "Бягащи странници". Авторът бе у нас и миналата година заради премиерата на същото заглавие в Народния театър. - Г-н Казанцев, миналата година, когато бяхте у нас, споделихте, че ви тревожи миналото на Русия. Все още ли сте така песимистично настроен за съдбата на родината си? - Продължават да ме измъчват въпроси, чиито отговор не намирам - защо народът на Русия плати толкова висока цена за така наречените демократични промени? 90-те години бяха наистина много тежки за нас, защото бяхме подложени на страшно ограбване. Материалното ни благосъстояние отиде в ръцете на мафиоти, което бе пагубно за нацията. Милиони руснаци напуснаха страната. Но 90-те години вече са минало, което се надявам никога да не се повтори. Сега живеем много по-добре. - В какъв аспект се промени животът в Русия? - В човешки. Вдигат пенсиите, повишават заплатите. Струва ми се, дори започнаха да ни лекуват малко по-добре! И самочувствието ни се променя, защото усещаме защита зад гърба си. Путин не си мълчи и не козирува пред американците, нито пред Западна Европа. За щастие той си дава сметка, че Русия е велика и че с нейното бъдеще не бива да се правят компромиси. Това народът го усеща, получава стимул, за да се труди, а добрата работа, знаете, веднага повлиява на всичко останало. Мога да се похваля, че днес обикновеният гражданин на Русия може да си купи повече неща, отколкото вчера. А когато стомахът е пълен, животът става по-весел. - В България също настъпват промени. От началото на 2007-а ние сме членове на Европейския съюз. Усетихте ли го, като пристигнахте? - О, не мисля, че положителното влияние на Европа може да се усети толкова бързо във всекидневието! Време ще мине, докато това се случи. Пък и Европа е потънала в толкова много собствени трагедии, по-страшни и от българските, и от руските! Разбира се, аз се радвам, че България постигна целта си да влезе в ЕС, защото в политически план това безспорно ще й донесе успех. - За какви драматични конфликти и проблеми на Старата госпожа говорите? - Отивам в Париж и не мога да срещна французин. Само африканци, азиатци и какви ли не още. Питам къде са французите и защо се е стигнало дотам. Всички ми шъткат: "Мълчи, не е толерантно да питаш така!" Тоест налагат ми цензура. Това в Русия вече не може да се случи, ние питаме и разпитваме колкото си искаме, а политиците ни са принудени да отговарят. Животът в Русия вече е немислим без абсолютната гласност и прозрачност. Не мисля, че е възможно да се крият престъпления, за които са останали макар и незначителни следи. Друг проблем на Европа и на Америка са педофилите, насилниците, католическите свещеници, които вършат какви ли не мръсотии. За тях се говори под сурдинка, само когато властта реши. А обществото жужи, възмущава се, хората страдат. Като прибавим и драстичната и нетолерантна миграция и незачитането на християнството, ще си дадем сметка че трагедиите на преуспяващия в материално отношение свят никак не са за пренебрегване. - Как виждате на този фон отношенията между България и Русия? - Ще намерим път един към друг независимо в какви политически съюзи членуват страните ни. Това е историческа предопределеност. Какви ли не изпитания сме преодолявали заедно, ще се наложи да го правим и занапред. Аз съм за трети път у вас и се чувствам не по-зле, отколкото в родината си. Е, между нас, театралите, общуването е винаги по-лесно. Сцената улеснява и творческите, и човешките ни контакти. - Хареса ли ви спектакълът "Бягащи странници" на сцената на Аполония? - Много се притеснявах как режисьорът Николай Ламбрев - Михайловски ще пренесе постановката от камерната зала в на Народния театър в читалището на Созопол. Едно е да играеш пред 100 души, друго - пред 400. Но резултатът ми хареса! Имаше тръпка в салона. А актьорите играят все така прекрасно, както го правеха и в София. Разговора води Кристна Белева