На актьора Мирослав Пашов се падна отговорността и честта да управлява театър „Българска армия” в неговия юбилеен 60-и сезон. От 24 юни 2010 г. Пашов е директор на трупата, след като полк. Митко Тодоров стана зам.-министър на културата. Мирослав Пашов е роден на 17 декември 1957 г. Завършва ВИТИЗ “Кр.Сарафов” в класа на проф. Любомир Кабакчиев. В периода 1981 – 1991 г. е актьор в Драматичен театър “К. Величков” в Пазарджик. През 1991 г. е и изпълнителен директор на първи частен театър “Алтернатива”, после - зам.-директор на Младежкия театър. От 1995 г. работи в театър “Българска армия” като зам.-директор на трупата. Има над 70 роли в театъра, киното и телевизията.

---

- Г-н Пашов, на вас се падна да управлявате театър „Българска армия” в тежък кризисен период. Това притеснява ли ви?
- Кризата си е криза, работата си е работа. Вече няма почитател и зрител на театъра, който да се съмнява във възможностите да правим хубави представления. Започнахме сезона доста по-рано от други години – още през септември, и публиката дойде. Това е най- важното – щом има публика и интерес към спектаклите, значи, театърът е жив и ще живее. Така че за страх не може и дума да става. Естествено всеки, който е отговорен за съдбата на други хора и за успеха на едно предприятие, има своите притеснения. То си е нормално. Аз лично не мисля, че е нужно постоянно да повтаряме, че сме в криза. Това нито ще ни помогне, нито ще промени нещо фатално. Всеки трябва да си работи в градината. Рецепта за оцеляване няма. Всеки избира свой начин и път, за да се докаже. Всякакви опити за отстъпление от работата са предателство според мен. И да плачем, и да не плачем кризата по целия свят си остава. И на нас ни е трудно, и на колегите в цяла Европа им е трудно. Но театърът е оцелявал и ще оцелява.
Естествено без пари изкуство не може да се прави. Затова трябва да търсим алтернативни източници за финансиране и да затягаме коланите! Мразя го това затягане на коланите, но не мога да го избегна.
Утре кризата ще мине и замине. Ако спрем да работим, просто ще се окаже, че сме изпуснали влака. Така че единственият ни изход е да правим интересни спектакли и да привличаме публиката. Съставът трябва да бъде ангажиран в работа, да му се създаде онзи минимален комфорт, необходим за творческата дейност. Това е моята задача, с която съм задължен да се справя.

- 60-ият рожден ден на театър „Българска армия“ мина през август, но вие ще го празнувате със закъснение. Припомнете историческите факти!
- Самият театър е бил създаден на 16 август 1950 г. Тогава е излязло решението за създаване на Театъра на Българската войска. Малко по-късно е станало първото представление. През 1952 г. става държавен театър и се преименува в Театър на Народната армия, а от 1958 г. - Театър на Въоръжените сили. От 1964 г. влиза в състава на Обединен театър - София (включващ още театър "Трудов фронт" и Пернишкия театър), който от 1965 г. носи името театър "Народна сцена". От 1966 г. възстановява статута си на централен военен културен институт и се нарича последователно театър на армията "Народна сцена", Театър на Народната армия, от 1991 г. - Театър на Българската армия, от 2004 г. - театър "Българска армия". С постановление на Министерския съвет от декември 1999 г. преминава към Министерството на културата. Но името на трупата остава завинаги свързано с Българската армия, която сериозно е подкрепяла театъра през годините и това не бива да се забравя.

- Тържествената галавечер за 60-ата годишнина е на 19 октомври. Какво ще се случи тогава?
- Нещо прекрасно, в това никой не бива да се съмнява. Точно нашият театър се е специализирал в галавечерите, най-доброто доказателство за това са „Аскеер“-ите. Тържеството сме планирали за 19 октомври, защото точно на тази дата се е състояло първото представление. В тази галавечер, подготвена само с наши вътрешни сили, ще припомним звездните мигове на театър „Българска армия“, като споменем имената на всички онези големи актьори, които изграждаха неговата история през годините. На тази галавечер ще присъстват абсолютно всички колеги, чийто жизнен път е свързан с театър „Българска армия“. Веднага ще спомена няколко имена – Наум Шопов, Стефан Данаилов, Атанас Атанасов, Стефан Вълдобрев, Камен Донев...Колеги, които са работили при нас, а после по различни поводи, са отишли в други театри или пък са станали свободни артисти, в което няма нищо лошо. Ще присъстват и всички ветерани от нашата сцена, с които никога не сме прекъсвали връзките си – например Мария Русалиева, Никола Гълъбов, Петър Димов. Не мога да спомена всички, дано някои не се обидят. Но всички ние – творците от различните поколения, ще се качим на сцената, за да отпразнуваме славното събитие, общия празник. Не искам да разкривам повече подробности, за да можем наистина да изненадаме публиката.

- Две специални издания са посветени на юбилея?
- Да, специално за юбилея подготвяме две издания, които са много интересни – един сборник с материали, посветени на театъра, от различни автори, и един великолепен албум със снимки от първата до последната премиера. Подборът бе изключително труден, защото архивът от снимки е огромен. Двама наши дългогодишни драматурзи – Ради Радев и Росица Ненчева, имат огромни заслуги за този архив. А настоящият театровед, който работи в трупата, доц. Венета Дойчева, също допринесе за подготовката на двете издания. Те ще бъдат официално представени пред журналисти на 15 октомври.

- Вече дадохте старт на юбилейния сезон. Заразихте ли публиката с празничното настроение?
- Парадът на спектаклите, посветен на юбилея, вече започна с една великолепна премиера - “Завещанието на целомъдрения женкар” от украинския драматург Анатоли Крим, с режисьор Ивайло Христов. Самият факт, че на сцената зрителите видяха един от най-любимите си актьори – Васил Михайлов, бе своеобразен празник на духа. Има нещо символично в това – доайенът на театъра е на сцената с трима млади актьори – Гергана Данданова, Леонид Йовчев и Тигран Торосян. Едно предаване на щафетата от ветераните на младите, едно споделяне на опита, което е толкова важно за театъра.
Вечер след вечер, до датата на юбилея, 19 октомври, предлагаме на зрителите да видят 13 великолепни заглавия от текущия ни репертоар. Ще започна с представлението, донесло най-много театрални награди – „Чайка” от Чехов, постановка на проф. Крикор Азарян. Друго негово представление „Трамвай Желание“, с Бойка Велкова и Камен Донев в главните роли, също е включено в парада на спектаклите. Ивайло Христов, Дони и Коцето възстановиха специално за юбилея легендарното заглавие „Секс, наркотици и рок енд рол”. Представление, което се играе 18 години! И до ден-днешен то е все така могъщо като интерес от страна на публиката, превърнало се е в класика! „Секс, наркотици и рок енд рол” е рекордьор за българския театър въобще, направихме си труда да го проверим! Имаме още един рекордьор – „Много шум за нищо” от Шекспир, през който са минали поколения актьори. 200 представления за 14 сезона! Другото заглавие, с което пак бием рекорди, е „Колко е важно да бъдеш сериозен” на Оскар Уайлд, „Комедия на слугите” на Теди Москов, което бе показано в Авиньон, заслужено е включено на юбилейния парад.
Нашето най-гледано представление в последните шест сезона, поне в София, а може би и в страната, е „Ножица трепач”, то също ще зарадва публиката.. Могат да се видят и представленията „Събота, неделя, понеделник” на Едуардо де Филипо, „ Десет малки негърчета” по Агата Кристи, „Тя без любов и смърт” и „След дъжда”. Междувременно вече започнаха репетиции и на нови заглавия – например “Откат” на Захари Карабашлиев (носител на „Аскеер“ за драматургия). По-късно, през ноември, ще излезе премиерният спектакъл на Ненчо Илчев, по-известен като бате Ненчо, който прави едно магическо шоу.

- Вие сте директор, нагърбили сте се с тежки административни задължения, но едва ли ще престанете да се чувствате актьор. Има ли нещо, което е зарадвало актьорската ви душа напоследък?
- Думите на драматурга Анатоли Крим, който дойде при нас специално за премиерата на „Завещанието на целомъдрения женкар”. Толкова му хареса, че категорично заяви: „Вие сте най-добрите, които играят моята пиеса. Всичко възможно ще направя, за да гостува тази постановка в Украйна”.


Интервюто взе Елиана Митова