Любимият на поколения българи актьор Славчо Пеев отново блесна с гражданска позиция – той е сред участниците в благотворителното шоу „Великолепната шесторка“. Потресен от съдбата на изоставените деца в България, с изкуството си той иска да допринесе социалният дом в Шумен да бъде закрит, а малките нещастници, отглеждани там, да попаднат в семейства.
Успоредно с благотворителната инициатива Славчо Пеев продължава да играе, да се снима в киното и да управлява твърде успешно общинския театър в Дупница.

---

- Г-н Пеев, защо се присъединихте към „Великолепната шесторка“?
- Защото ме боли. За децата без родители, за ония, които ги изоставят при раждането. Всички в „Шесторката“ сме страшно ангажирани с тази идея – да помогнем на децата да попаднат в семейство. Ние сме емоционални хора, искаме да внушим тази емоция и на зрителите. Защо майки оставят децата си? Защо държавата не ги подкрепи, когато раждат, като им осигури работа и жилище, за да си гледат сами децата? Защо е толкова трудно у нас да се осинови дете? Защо едно шведско семейство, мои познати, опита да осинови наше циганче, а бюрокрацията му попречи? Документи, пречки! А в Швеция можеш да видиш семейство с две деца – едното черно, другото бяло. И родителите си ги обичат, без да се притесняват от цвета на кожата.

- Твърде сериозни въпроси поставяте!
- Та децата са бъдещето на нацията! Престъпление е да ги оставяме да растат без родители. Просто и законодателството трябва да се промени, и нагласите на хората. Всяка отговорна държава трябва да подпомогне майката, която е решила да си изостави детето, да не го прави!

- В кризата театърът в Дупница оцеля – това случайно ли е, или общинските власти се грижат адекватно за културното средище?
- Грижат се повече от адекватно. Общината въобще не намали бюджета, който гласува за театъра. Намали други пера, ряза, където бе възможно, но на театъра не посегна. Значи този театър е нужен на хората. Нашата постановка „Вечеря за тъпаци“ с гост Христо Гърбов се радва на изключителен успех. Залата е пълна, гостуваме на други сцени. Мнозина колеги в София ме обвиниха, че привличам Гърбов на дупнишка сцена и с това си пълня салона. Та какво лошо има? Ние сме честни и почтени към него, той – честен към нас! А колегите от общинския театър се гордеят, че играят на една сцена със звезда от такава величина.


Любо Нейков и Димитър Рачков ще играят в Дупница


- Говори се, че през новия сезон в Дупница ще правите „Вражалец“ с друга звезда, вярно ли е?
- Да, имам обещанието на Митко Рачков, пък и на Любо Нейков! Защо да не стане? Те двамата го обмислят, аз съм готов да ги приема, като се съобразя с техните изисквания и нашите възможности. Тяхното участие ще напълни салона, ще повдигне самочувствието и на щатните актьори в трупата.
Театърът в Дупница се оживява! Неотдавна ни гостува театралната трупа от сръбския град Вршец, беше много интересно. Ние пък бяхме на фестивал в Крива паланка в Македония, играхме „Вечеря за тъпаци“ с Христо Гърбов. Имаме великолепни отношения с театъра в Кюстендил, там играем на пълни салони. Често пътуваме, което е стимул за актьорите. Изобщо в театъра има прогрес, динамика! Заслугата е на актьорите и на всички, които са ангажирани в управлението на театъра – кмет, шеф по културата.

- Кои са най-големите ви проблеми в менажирането на театъра?
- Големият проблем е, че от края на октомври 70 на сто от залите в България стават неизползваеми заради отоплението. Общината в Дупница обмисля алтернативно отопление. Защото да плащаш по 2000 лева на ден, за да стоплиш залата, е лудост. А за да може да се отопли цялата сграда, трябва поне три дни парното да работи на пълни обороти. Проблемът е много сериозен за всички културни институти в страната. Живото изкуство е просто обречено. Ние успяхме да се нагодим и към зимните условия, ползваме малките сцени в младежкия дом. Но това е решение само за камерните постановки.

- Какво ще кажете за реформата в театъра?
- Без нея не може. Артистите са много, театрите – също. Така че съкращенията бяха неизбежни. И институтите, които произвеждат артисти, също станаха много. Но пък има места, където спектаклите се играят по един- два пъти – премиерата, още едно представление и край. Има градове, които са се променили – от 80 000 души населението е паднало на 20 хиляди.


Голямата промяна в театъра трябва да започне отвътре, от режисьорите


Имало е театър, който е бил важен, посещаван. Сега вече не е. Естествено, на такива места и интересът към театъра се е снижил. Така че свиването на щата е неизбежно. Един човек като Митко Тодоров е наясно с всичко това – той знае как да подходи в правомощията си на зам.-министър на културата, който е отговорен за театъра..
Друг е въпросът обаче как функционират самите театри. Знаете ли какви пари се хвърлят там за неща, които просто не заслужават внимание! И това източва бюджета на самия театър. За какво става дума? Дават се пари по шуробаджанашка линия. Директори и режисьори обикалят своите близки и познати по театрите, правят постановки, вземат си парите и се пренасят на друго място. Там правят същото представление. Ама съвсем същото. И пак си тръгват с парите в джоба. А постановката се играе 2-3 пъти и пада поради липса на интерес. И това е явление, което е типично за нашата гилдия вече десетилетия. Вместо да се дават тия пари по шуробаджанашка линия, по-добре да се покани един сериозен артист, да вдигне нивото на театъра, да събуди интереса.
Твърдо мога да кажа че половината от театралните директори у нас не стават за тая работа. Те са наследени, те си живеят в театъра тихо и спокойно, без сътресения, театърът не мърда, загива. Минали са някакви псевдоконкурси, предрешени, нагласени. Искате да дам примери?! Примери няма да дам, те се знаят. Не се ли промени тая система, театърът е обречен. Иска се сила, иска се прекъсване на стереотипите. Защото парите, които се харчат както досега, просто са хвърлени напразно. Не се ли реформира театърът отвътре, от директора и от режисьорите надолу, всичко е напразно. Напразни ще са и усилията на екипа на Министерството на културата, който провежда театралната реформа.

- Едва ли има театрал, който да не знае, че вие сте човекът на Станислав Стратиев, че работихте редом с него дълго време. Че вашият дом е Сатиричният театър, където отдадохте най-хубавите си творчески години. Имате ли желание да се върнете на тази сцена?
- Аз никога не съм я напускал. И сега в Сатирата продължава да се играе моята „Римска баня“, младите зрители стават все повече и повече. А близостта със Станислав Стратиев е поводът да замисля един много интересен проект - „Балкански синдром 2“. Става дума за култовата пиеса на Стратиев, в момента Мариус Куркински я поставя в Малък градски театър. Това е пиеса с 24 действащи лица, много голяма, мащабна. Как ще събереш 24 души на сцената на Малък градски театър?
Използвах някои от последните неща на Стратиев, писани през 1999-а, и ги вмъкнах в пиесата. Тоест текстове на Стратиев влязоха в „Балкански синдром 2“. Има един негов разказ - „Лека форма на тежка депресия“, страшно актуален днес. И той влиза вътре! Цялата музикална част ще бъде дело на Юри Ступел. Министерството на културата благослови проекта, самият Вежди Рашидов го хареса. Искам да го поставим в Сатиричния театър, но не знам дали ще стане. 70 години Стратиев, 10 години от смъртта му! Сега му е времето на „Балкански синдром 2“.


Готов съм да се включа и в бъдещите проекти на Димитър Митовски


- Бяхте написали един некролог за Стратиев като писмо към автора.
- Да, припомних къде го играят, в Лондон, в Никозия. Заради „Римската баня“ и „Сако от велур“ в Народния интересът към Стратиев страшно се събуди. Та той е голям писател! В сатирата имаме един Стратиев, вече покойник, и един Христо Бойчев, слава Богу, жив! Това са колосите! Всички други правят опити – къде по-добри, къде по-лоши! Но Стратиев и Бойчев си остават на върха.

- Спират ли ви по улицата заради ролята на консула от „Мисия Лондон“?
- Спират ме ученици. Страшно им харесва филмът! Защото е правен с любов. Димитър Митовски е не само талантлив човек, той просто много обича актьорите. Затова всичко, което прави, се увенчава с успех. Не е важно само да работиш, важното е да го правиш с любов. Имам готовност да се включа и в бъдещите проекти на Митовски.


Интервюто взе Елиана Митова