„Когато препрочетох „Кралицата на красотата от малкия град“, останах поразен от актуалността на текста. Сякаш пиесата е писана вчера, а съм я гледал преди десетина години в Народния театър. С тия думи Йосиф Сърчаджиев обяснява избора на заглавието, с което театър „Възраждане“ стартира довечера новия театрален сезон. Участват Ивет Радулова, Мариана Жикич, Свежен Младенов, Петър Лъджев, сценограф е Петър Митев. В края на спектакъла режисьорът се появява и като актьор в нов образ, измислен от самия него. „Роля, измислена от режисьора. Режисьорска приумица! Просто е важна! Излизам на финала. Но там според мен е ключът на пиесата, или по- точно заключването на пиесата“, обяснява присъствието на новия персонаж самият Йосиф Сърчаджиев. Преминал през тежко заболяване, Сърчаджиев щастливо се завръща на сцената. А екипът на театър „Възраждане“ приема с възторг сътрудничеството с бележития майстор. „Аз не съм режисьор. Аз продължавам да се правя на режисьор. Ролята е изключително приятна, тя ме провокира. Щастлив съм, защото театърът в живота ми продължава“ казва Йосиф Сърчаджиев. Доволен е, защото пиесата е свързана с човешкия дух и неговото оцеляване и е валидна за всяка епоха. Екипът се опитва да покаже как еволюират отношенията между двете героини - майката и дъщерята. Нерядко любовта между най близките хора се превръща в омраза.
„Виждал съм го в живота, но не съм разбрал как точно става. Опитваме се да го изследваме с колегите в тази пиеса и да го покажем на публиката“, пояснява Йосиф Сърчаджиев. Пламен Марков бе първият, който постави преди години в Народния театър пиесата на Макдона, акцентирайки върху темата за отчуждението. При Йосиф Сърчаджиев основното, което показва, е борбата между кръвта. „Във всяко семейство близките хора са си всъщност и най-големи врагове… Странно нещо е това… Другото, което ме вълнува, е как изчезва любовта. Представяш си, че имаш любов, а тя се самоунищожава.“
Откакто преживя тежката болест, твърди, че животът му е коренно променен: „Когато си спокоен и здрав, забравяш, че около теб се случват ужасни драми. Като отидох в оня свят, а после взех, че се върнах оттам, започнах да гледам по друг начин на живота. Вторачвам се в драмите на другите и съм щастлив, че ги нямам. Като видиш нещо много страшно, обръщаш се към себе си и си повтаряш: ”Господи, че аз съм много щастлив, бе!” Голямото предизвикателство – да се върне отново на сцената, е съпроводено и с огромна радост в семейството му. Дъщерята Ани го дари с внук Йосиф, който вече е на три години. „Признавам, още не умея да бъда дядо, не съм се научил как става това, но се надявам да го постигна. Та това е поредният Йосиф в нашия род! Дядо ми Йосиф по майчина линия беше голяма личност, дано неговото име продължава да живее и в бъдещето“, казва Йосиф Сърчаджиев.