14 творби, живопис и акварели на Йоан Левиев, рисувани между 1982 и 1989 година, са подредени в галерия “София прес” в столицата. Това е всичко, което е останало от общо четирите изложби на Йоан Левиев в САЩ. През 1986-а той излага платната си първо в „Мондриан" - един от най-престижните и скъпи хотели в Лос Анджелис, реновиран по проект на Филип Старк, а после и в галерия „Ашкенази". Три години по-късно, в паметната 1989-а, следва изложбата „Акварели от България" в галерия „Лори Кей". Последната изложба зад Океана е през 1991 г., три години преди смъртта на твореца. Непродадените творби остават в дома на джаз виртуоза Милчо Левиев, брат на художника, повече от 20 години. Неотдавна той дари огромния си музикален архив на Нов български унивреситет и заедно с него у дома се завърнаха и картините на брат му. Три от акварелите са изминали още по-дълъг път, защото са рисувани през 1982 -ра в Париж, по-време на престоя на Левиев в ателиетата Сите Дезар.
Изложбите в САЩ са успешни, на една от тях дори откупуват наведнъж 20 работи. Семейството на Левиев пази и медийните публикации в местната преса. В интервютата, които дава в Америка, Левиев откровено отговаря на всякакви въпроси, свързани с България, и макар че ерата на интернет е още далеч, отзвукът из коридорите на социалистическата власт не закъснява. Случаят е описан сполучливо от изкуствоведа Филип Зидаров в статията му „Пътникът в една посока", публикувана непосредствено след смъртта на художника.
„В един момент случаят и помощта на Милчо се разпореди така, че той да направи изложба и зад Океана, в Бевърли Хилс, Калифорния, където в интервю за местен вестник той беше огласил становището си за цензурата и общото положение на изкуството в България. „Служителите" от българското посолство във Вашингтон под тревога бяха пуснали факс  с текста на интервюто до своите началници в София, а един изкуствовед ( и бъдещ галерист), тогава началник на едно странно Д. О. при Комитета за култура, злорадо нареждаше: „Размина се май Йони със „заслужил художник". (Беше в навечерието на 24 май.) Само че в интерес на истината не беше познал."
Повечето от платната в изложбата принадлежат към един и същ цикъл - „Песен на песните". Интерпретацията на един от най-известните библейски сюжети започва още в Париж и продължава няколко години.  В образа на цар Соломон веднага разпознаваме самия художник, който и в този цикъл смело се самоиронизира. Йоан Левиев се е изобразявал с много лица - като шут, владетел и сатир, триумфиращ и разочарован, сигурен в себе си и изпълнен със съмнения, дори гол пред платното с четка в ръка. И в тази изложба той ни гледа от стените на галерия „София прес" - едно истинско завръщане.