Петър ПЛАМЕНОВ
В седмицата преди коледа в редакцията на вестник "Ню Йорк поуст" се получило писмо от малко едва осем годишно момиченце. В него то моли реномирания вестник да отговори на въпроса: "Има ли наистина Дядо Коледа?"...
А ето и какво пише в него момиченцето Вирджиния О'Ханлън от Ню Йорк, през далечния декември на 1897 година:
А ето и какво пише в него момиченцето Вирджиния О'Ханлън от Ню Йорк, през далечния декември на 1897 година:"Драги редакторе,
Аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля Ви, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?"
С уважение: Вирджиния О' Ханлън
Аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля Ви, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?"
С уважение: Вирджиния О' Ханлън
Екипът изпада в неудобно положение. От редакцията са доста затруднени какво точно да сторят - те едновременно искат да кажат истината, но не желаят и да разочароват всички невръстни дечица. Как да отговорят без да излъжат, но същевременно и да опазят тайната на копнежа? Как да съхранят красивата илюзия, да запазят прималивостта й, без да я превърнат в излишно лукавство?! В последна сметка Дядо Коледа е образ на семейството, добротата, справедливостта, но най-вече на дълбоката любов, която свързва хората... А животът, за да бъде се нуждае от надежда, от вяра в доброто и реалността на щастието, т.е. от всичко онова, което въплъщава тъкмо образът на Дядо Коледа; от онази утеха, която носи примерът и делото на древния гръцки светец от III-VI-ти век св. Никола от Патра.
И така доверяват се на един от най-опитните журналисти - Франсис П. Чърч и му предават писмото. Нека се справи със задачата както може. Чърч вече е реномиран професионалист, известен със своя блестящ стил. Не ми се иска обаче да си мисля какво усилие му е било нужно – най-вече, за да съумее да изгради правината стратегия, през която да обясни на малките деца и на самата Вирджиния, идеята за Добрия старец. Неговият отговор, който сам по себе си е прелестен образец на епистоларния жанр открит отговор, излиза неподписан на страниците на вестника и днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. А вестник "Ню Йорк поуст" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 г. , когато спира да излиза. В своя отговор Франсис П. Чърч говори за радостта и любовта, говори за силата на човека да живее в дълбочина, да осъзнава същината и да разбира, че идеята, въображението и фантазията са един безкраен свят, в който и малки и големи имат достъп; свят, където наистина всичко е възможно. Сега ви оставяме да прочетете истината за дядо Коледа...
Отговор на Франсис П. Чърч:
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!!!
Твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на възрастта, а именно - не вярват, ако не видят. Мислят, че ако техните очи не виждат нещо, то не съществува. Всеки ум, Вирджиния - и на големите хора и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Фактът, че той съществува е толкова сигурен, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде, и нещо повече - че носят красота и радост в живота. Уви, колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше други такива малки Вирджинии като теб. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществуване. Без тях ние възрастните нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното, а светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа?
Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в Коледната вечер, за да хване Дядо Коледа, но дори да не го видиш как влиза през комина, това не означава, че той не съществува. Това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си престави всички чудеса на света, които са невидяни и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да го разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-могъщите хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно...
Нямало Дядо Коледа?
Благодарим ти, Господи, че той е жив и ще живее винаги, дори след хиляди години, Вирджиния! Нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължи да носи радост на детското сърце!...
Твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на възрастта, а именно - не вярват, ако не видят. Мислят, че ако техните очи не виждат нещо, то не съществува. Всеки ум, Вирджиния - и на големите хора и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Фактът, че той съществува е толкова сигурен, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде, и нещо повече - че носят красота и радост в живота. Уви, колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше други такива малки Вирджинии като теб. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществуване. Без тях ние възрастните нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното, а светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа?
Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в Коледната вечер, за да хване Дядо Коледа, но дори да не го видиш как влиза през комина, това не означава, че той не съществува. Това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си престави всички чудеса на света, които са невидяни и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да го разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-могъщите хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно...
Нямало Дядо Коледа?
Благодарим ти, Господи, че той е жив и ще живее винаги, дори след хиляди години, Вирджиния! Нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължи да носи радост на детското сърце!...
