Музикалното оформление и аранжиментите са дело на Милен Ямаков. Костюмите са по проекти на Мария Драганова.
Антоанета Алексиева е примабалерина и хореограф, позната на публиката от операта «Кармен» на режисьора Пламен Карталов -постановка на операта в гр.Стара Загора , на « Графиня Марица « на Калман, на « Една нощ във Венеция « на Щраус и много други постановки както у нас , така и в съседни балкански страни. С балетния си спектакъл „ Жарава" в балет „ Арабеск" печели приза за млад хореограф на името на Маргарита Арнаудова.През 2000- та година получава награда от Съюза на музикалните дейци за принос в балетното изкуство. Носител е на 3 награди «Кристална лира» за хореографиите в „ Граф фон Люксембург" , „ Новогодишен концерт" и на операта «Дон Кихот» на Масне в Софийска опера 2009г.
От 2007 до 2010 е художествен директор на балетното училище „ Принцеса Ксения" в Монтенегро.
Темата на спектакъла "Кръстопът на страстта" е представен така от Алексиева: " Способността страстно да обичаш, страстно да мразиш, страстно да се бориш, страстно да се отдадеш, страстно да изкрещиш да промълвиш или изстенеш…Да разпилееш душата си на малки късчета…Да изгориш в емоцията на страстта, за да се разпилееш из цялата Вселена, оставяйки частица светлинка от себе си в бездната наречена свят. Кръстопът – повратна точка, предела, срещата, Съдбата…Четири пътя, Четири истории, Четири нации,обединени от човешки емоции; Магията на любовта, полета на душата, разкъсвани от ревност, борба, доказване, надмощие, смирение, обич, надежда, отдаденост… Четири пътя с пресечна точка – СТРАСТТА. Четири толкова различни култури и народи, обединени от емоцията на човешката душа. Испанските андалуски цигани с огънят, подклаждан от емоцията, която ескалира в стихийния, изпепеляващ пламък, в поразяващата сила на ДУЕНДЕ."
Деликатността, сдържаната, изпепеляваща емоция на красавиците от изток, преплетени с буйните и непреклонни пред свободата нрави, чувството да обичаш всеотдайно, да бъдеш обичан и закрилян, разказани с две ПРИКАЗКИ ОТ ИЗТОКА: за арменските нрави от историят ана Гаяне и магията на арабския свят от приказката на Шехерезада.
Изпепеляващите страсти на руските цигани, необузданите и стихийни емоции, свободата и полета на душата в огромната руска степ, магията на чародейните очи на циганката и поезията от седемструнната китара в лунна нощ, достигнали емблематичен образ в поемата на Пушкин.
Първа част Дуенде* (Испания)
(автентична испанска музика – фламенко, музика от Мануел де Файя, Исак Албенис)
*В Испания духът на вдъхновението се нарича дуенде.
„Дуендето е сила и борба. Дуендето обработва тялото на танцуващия както вятърът пясъка. Но духът му никога не се повтаря, както формите на морето не се повтарят в буря. Дуенде са тъмните звуци, зад които ние откриваме в нежна близост вулкана, мравките, тихите ветрове и оня Млечен път, който притиска в обятията си великата нощ.
Федерико Гарсия Лорка
Дуенде кара кръвта да кипва до болка. Дуенде е върховния миг на вдъхновение, в който не знаеш кой си, а взривяваш тези, които те гледат. Дуенде е любовта, която те поразява, оставя те без думи и дъх…. Дуенде е страсттта не просто да живееш, а да изгориш!
Втора част Приказки от Изтока
"Шехерезада" (по музика на Римски-Корсаков)
„Всред дюните, в арабската пустиня,где приказки реди Шехерезада, в оазис, под узрялата смокиня, намираш ти отмора, хладина, наслада. Легенди слушаш със мистерия обвити, за шейхове, халифи и емири, за джинове – във лампи скрити, принцеси – влюбени в кумири. Кервани през пустинята поели, с товар подправки – ароматни и уханни, а ветрове – незнаещи предели, извайват в пясъците форми странни.
И сладка нега твоята душа обвива,
Щом чуеш тази приказка красива!“
"Гаяне" (по музика на Арам Хачатурян и хореография на Нина Анисимова)
„Сякаш се сипят лъчисти скъпоценни камъни и се нижат огърлица след огърлица. И смяната на багрите и настроенията приличат на подвижната игра на сиянието на камъните – от яркостта на брилянтните лъчи до елегичната прелест на бисера”.
Борис Асафиев
Трета част Таборът
(музика – руско-цигански романси в изпълнение на Николай Сличенко,
Рада и Николай Волшанинови и ансамбъл „Ромен“)
„Очи изгарящи от страст, телата магнетично слети. Волна циганска душа като табун в галоп препуска.
Звъни китарата, и танци, и цветовете на дъгата. И всичко се върти и стене, прелива в красота неземна.
Таборът отива към небето, съдба, и страст и сила. Една любов несъвместима, непокорна и недостижима!“ Джулия Бел
