Досега подходът на правителството беше правилен и доста предпазлив към кризата, тъй като тя е свързана с изключително висока степен на несигурност, коментира икономистът

„С новия министър на финансите държавата започва доста сериозно да харчи, което може да стане причина за притеснение, каза в предаването „12+4“ по програма „Хоризонт“ на БНР Димитър Чобанов, икономист от Института за икономика и политики към УНСС във връзка с новите мерки на правителството за спасяване на икономиката.

"Досега подходът на правителството беше доста предпазлив към кризата, тъй като тя е свързана с изключително висока степен на несигурност. Нямаме никаква яснота нито по здравните, нито по чисто икономическите аспекти – колко ще продължи кризата не знаем. И този подход на правителството досега беше правилен – от гледна точка на това, че нямаше видима стратегия, която да казва – ние сме си поставили видими цели и ще ги изпълним. И поради тази причина това предпазливо поведение беше правилно," коментира експертът.

По думите на Димитър Чобанов сега това, което изведнъж се случва, е, че започва много сериозно харчене на бюджета. Използват се натрупаните резерви и правителството казва, че засега няма да взима заеми, ще изхарчи наличното.

"И въпросът е ако кризата не свърши, след като се изхарчи наличното, какво се случва след това?“, попита той.

Ако се върви към заеми след това, е възможно през това време условията на финансовите пазари доста да са се влошили, и може финансовата ни стабилност да бъде поставена под сериозно съмнение, прогнозира финансистът.

Част от разходите, които сега ще се направят, не им е сега точния момент, както и лишаването от буферите – категоричен е Димитър Чобанов.

„Провалът на летния сезон и това, което се случи в туристическия сектор, аз го отдавам на непоследователните мерки на правителството във връзка с пандемията. В началото имаше строги ограничения, които изглежда даваха резултат. После под натиск на различни „групи по интереси“ то просто изведнъж реши, че мерки не трябва да има. Но това пък доведе до рязко нарастване на броя на новозаразените, което пък доведе до това, тук да няма чуждестранни туристи. И това вече няма как да бъде компенсирано. Доверието, че тук правителството се е справило с тази криза, всъщност го няма," коментира той.

По думите на икономиста субсидията от 35 евро за седалка на турист в самолет за туроператорите като мярка няма да сработи, защото немалка част от тези разходи, които са заделени, няма да бъдат похарчени, тъй като няма да има интерес.

Според Чобанов мерки като увеличението на заплати в бюджетния сектор, което се оправдава с пандемията, а всъщност няма нищо общо с пандемията, разходи за извънреден труд, нарастване на възнагражденията – няма причина тези разходи да се правят допълнително. Единствено е оправдано заплащане на нощния и извънредния труд за работещите във МВР.

„На мерките трябва да се гледа по-общо, че по този начин се иска да се стимулира потреблението. Явно обаче потреблението в областта на бирата и виното е сериозен проблем. Но потреблението на такива напитки е най-често в заведенията, а когато няма посещаемост на заведенията и тогава фокусът на тази мярка не е намерен по най-добрия начин. А също и аз не очаквам пенсионерите с тези допълнителни 50 лева да си купуват точно бира и вино. Според мен трябваше да се пуснат добавки само към най-ниските пенсии. За хората, които са действително в най-голяма нужда,“ коментира икономистът.

"Положителна е оценката ми за това, че правителството все пак се опитва да изпълни някои свои ангажименти, за които досега не е намирало ресурси. Пример за това са допълнителните средства за социалните асистенти", посочи Димитър Чобанов.