Минаха повече от три месеца от протеста на медицинските сестри, които заявиха, че изнемогват с несправедливо заплащане и лоши условия на труд. Не последва действие в отговор на протеста, освен думите, че „не може всеки, който иска пари, да дойде под прозорците ни и на другия ден…“. Нямаше мерки, въпреки все по-острия дефицит на медицински сестри в страната. Въпреки, че са изтощени поради напрежението в работата, дългите дежурства, компенсиращи на много места намаления колектив. Въпреки факта, че много медицински сестри работят на няколко места, за да имат що-годе нормални доходи, което поставя физическото им и психическо оцеляване на ръба.

Покрай скорошния скандал (всъщност скандал ли бе това на фона на бледия отзвук на медиите?) около имотните декларации на шефове на болници, според които мнозина се оказаха милионери, пролича един сериозен и може би дълго време „угояван“ от системата проблем в здравеопазването. Това е пагубната асиметрия в заплащането на медицинския персонал, като това се отнася дори за самите лекари, на места получаващи стъписващо високо възнаграждение, а на други – стъписващо ниско.

Следващите редове е добре да ги прочете всеки, който се интересува от здравето на близките си, и от своето собствено.

Според Колективния трудов договор в здравеопазването (КТД) между работодатели, синдикати и държавата, подписан през 2016 г., по време на Москов като здравен министър, медицинските сестри трябва да получават най-малко 750 лв. За току-що завършил лекар е предвидено увеличение над тази сума за между 28% и 38 %. Предвидени са увеличения и за редови лекари, лаборанти и санитари. Тази групи също са силно занемарени откъм професионални условия у нас и заплатите им не са като в КТД. Настоящата статия ще даде примери само с медицинските сестри, за другите групи в здравеопазването – по-нататък).

Защо обаче  стандартът не се прилага за медицинските сестри конкретно? Предписанията на договора опират не само до заплащане, но и до т. нар. човешки условия на труд – отпуски, право на почивки, трайност на смените, обезщетения, развитие. Това е своеобразен щит срещу експлоатация, както и гаранция за гражданите, че тези, които се грижат за тях, са обект на грижа.

След подписването на документа Москов заявява, че споразумението „осигурява сигурност и спокойствие на работещите и дава възможност за предвидимо развитие и управление на системата за здравеопазване“.
Уви, това не е така.

Медицински сестри от различни болници казват, че съществува член на договора, според който той е в сила при подписан договор между работодател и синдикати на ниво предприятие. Също така, местните синдикати трябва да се договорят с кмета на съответната община. Според наблюдения на медицински сестри, в повечето здравни заведения няма малки синдикални организации. Някои не знаят и че съществуват! А според КТД договорена заплата получават само членовете на синдиката.
Но тук не можем лесно да кажем, че бездействието се дължи на болниците или на медицинските сестри. Договорът съдържа уговорката, че страните на подписването трябва да съдействат активно за сключване на колективни трудови договори по общини, лечебни и здравни заведения… Също така и от синдикатите се очаква да предприемат действия…

„Преди много години бившата шефка ни беше казала да не гледаме колективния трудов договор, защото няма как да се случи.

Управителите са богове“,

формулира накратко проблема медицинска сестра, която предпочита да остане анонимна.
Проучване сред медицинските сестри из различни краища на България хвърля светлина чрез конкретни числа. Това обяснява защо здравеопазването ни ще потъва все повече.

Според получените отговори при проучването се оказа, че и в частни, и в държавни болници има преобладаващо ниски заплати за медицински сестри.
Ситуацията е такава, че шеф или собственик на една частна болница може да привлече евтино медицински сестри от държавна или общинска болница, където работят за 500-700 лв. заплата. Тази ситуация дърпа надолу заплатите на сестрите и в частните болници. Така частниците могат да си позволят да предложат малко по-висока заплата и да си осигурят сестри от държавни и общински болници.

Ето отделни примери, като се изключат условията на труд, някои път непосилни дори за високо заплащане.

Заплатите са фрапиращи

за хора, които денонощно се грижат за болни.

„510 лв. заплата, след приспадане на данъци” – в конкретна частна болница (сестрата моли да не се съобщава името) – „В Ст. Загора явно всички са се наговорили и навсякъде са ни тези заплатите, просто нямаме алтернатива“, добавя тя.

Основна заплата 585 лв. (с надбавки, чисто 610 -630 в различните месеци) – УМБАЛ, Плевен, нефрология; 25 години трудов стаж.

Основна заплата 582 лв. – Отделение хемодиализа, Добрич.

560 лв. – хемодиализа и нефрология, Казанлък, при 38 години стаж. МБАЛ“Св.Иван Рилски“АД гр.Разград – основна заплата 600лв., но в някои отделения – 800 лв.

МБАЛ Средец – основна заплата – 530 лв. Детско хирургично отделение в частна болница в един от големите ни градове – 750 лв. без да се броят допълнителните купони.

670 лв. – основна заплата в яслена група в Плевен.

530 лв. – яслена група, Балчик.

580 лв. основна – Червен бряг, отделение по хемодиализа (персоналът няма купони и други доп. придобивки).

„Преди да замина за Англия, фишът ми беше 360 + 60 купони за храна“, гласи един от отговорите…

„Преди да замина за Англия… 650 лв. в интензивно отделение „Иван Рилски“, Пловдив, отеква като ехо друг…

„Преди да замина в Италия, заплатата в МБАЛ-Пазарджик 560 лв.“.

540 лв. основна – акушерка в Смолян с 39 години стаж.

Около 600 лв. заплати на сестрите в МБАЛ Бургас. „По 3 лева за храна за 12 часови дежурства. 8 лева за 12 часа нощен труд. Без работно облекло и обувки“.

„В частните болници – по договаряне

Зависи на кой си човек. Някои работят за 600, други за 2000“, коментира медицинска сестра от частна болница.

Друга коментира с ирония ситуацията по следния начин:
Заплащането на персонала у нас често зависи от управителя на болницата, който по принцип на база съотношението приходи-разходи го определя. Приходите идват основно от клинични пътеки, като от тях се отделя за заплати, а успоредно – и за ток, вода, парно. По повод това една медицинска сестра сподели, че всеки месец се тревожи не само за заплатата си, но и дали болницата ще има пари за ток и парно…

Преди седмица e-vestnik отправи три въпроса на здравното министерство:

1. Какви са плановете (дългосрочни, средносрочни или краткосрочни) във връзка с дефицита на медицински сестри в страната?

2. Какви са плановете и становището Ви във връзка с оплакванията им на протестите, че заплатите в държавния сектор са ниски?

3. Третият въпрос е планира ли се увеличение на заплатите и какво би коствало на държавата в зависимост от обема на конкретно увеличение да го реализира.

Здравното министерство словоблудства

Пасаж от дългия отговор гласи:
„Една от важните стъпки е създаването на благоприятни възможности за професионално развитие на медицинските специалисти – това е мярката, на която Министерството на здравеопазването обръща специално внимание и по която работи активно през последните 10 години“.
От министерството добавят, че са предложили „да бъдат предвидени средства и за увеличаване на заплатите на заетите медицински сестри и други медицински специалисти в детските градини и училищата пропорционално на предвиденото ниво на увеличаване заплатите на педагогическите специалисти“.
Добавят за предстоящ анализ на заплащане на медицинските специалисти в рамките на процеса по договаряне за браншово споразумение. Според това, което съобщават от там, можем да заключим, че става дума за КТД. Но, както стана дума, ако с такъв договор промените могат да останат само на хартия. И ще звучат по-скоро като подигравка.

От министерството добавиха и че „ключова роля за привличане и задържане на медицинските сестри в професията имат работодателите, които следва да осигурят адекватно възнаграждение, по-добри условия на труд и подкрепа на професионалното развитие на медицинските сестри“.
Голяма част от работодателите на медицински персонал обаче са общинските болници, които, макар и да не получават директно заплати от здравното министерство, си остават именно държавни болници. Иначе от министерството са прави – частните болници също трябва да бъдат адекватни спрямо един пазар, в който медицинските сестри все повече намаляват и който се оттича и към чужбина. Ако искат да печелят, трябва да се научат и да заплащат. Това разбира се важи с пълна сила и за държавата.

И накрая, според данните им: „За последните 10 години е налице тенденция за намаляване броя на издаваните от Министерството на здравеопазването удостоверения, необходими за упражняване на професията „медицинска сестра“ в чужбина. През 2016 г. са издадени 181 удостоверения. За сравнение в периода 2011-2015 г. са издавани между 280 и 356 удостоверения годишно“. Тук обаче не се взима предвид един простичък факт. Все повече намаляват сестрите в България, съответно намалява и изтичащият в чужбина поток… Тоест – хората у нас бягат от тази професия като нископлатена и неблагодарна.

Иначе новината за забогатели директори не е нова. През 2012 г. медиите съобщиха, че тогавашният директор на болница „Лозенец“ (т. нар. Правителствена) взимал „по 15 000 лв. месечно към заплатата си през 2011 г.“ Сега същият според декларацията си излиза един от „най-бедните” шефове на болници… Какво ли е действителното им имотно състояние, извън декларираното? На фона на мизерията на медицинските сестри…