Работодателски организации и синдикати поставиха под въпрос изпълнението на бюджета за 2013 г. Основното мнение е, че приходната част на проектобюджета е прекалено оптимистична и има опасност да не бъде реализирана.
Българската стопанска камара се съмнява в заложения в Бюджет 2013 оптимистичен ръст на БВП - 1,9% в реално и 4,9 % в номинално изражение, се казва в официална позиция на организацията. Според тях постигането на планираните данъчни и неданъчни приходи ще бъде затруднено заради неизпълнение на антикризисните мерки в частта „подкрепа на фиска”.
БСК категорично не подкрепя декларираната обща бюджетна цел - увеличаване на потреблението, свързана с ръст на вноса за крайно и междинно потребление. Според тях по този начин много български фирми ще бъдат доведени до фалит, тъй като в редица случаи този ръст е при дъмпингови цени и високо равнище на пряко и косвено субсидиране на чужди конкуренти. 
Според БСК предвиденият ръст на минималната работна заплата (МРЗ) до 310 лв. не е обвързан с досегашното нарастване на номиналната и реална средна работна заплата.
Румен Радев - икономически директор на холдинг „Загора“ и зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал, също прогнозира в предаване по България он ер, че заложените 1.9% ръст на БВП в бюджета за 2013 година са недостижими. По думите на Радев основните притеснения в бюджет 2013 са свързани с приходната част и растежа. „В този бюджет е по-добре да се предвиди ръст на БВП от 1% и да се предвидят допълнителни буфери“, каза той. Като плюс Радев посочи дефинираната в бюджет 2013 данъчна стабилност, като не се предвиждат изменения в данъчните закони.
КТ „Подкрепа” има много сериозни забележки за бюджета, особено в неговата част за пенсиите. Това каза лидерът на синдиката Константин Тренчев преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. По думите му - увеличението на доходите е стъпка в правилна посока, но тя не е достатъчна.
Поне 450-500 млн. лева приходи могат да влезнат допълнително в бюджета, прогнозира  президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той предложи криминализирането на укриването на вноски, от което в НАП ще влязат между 150-200 млн. лева. Друга мярка, която Димитров предложи, е ограничаване на разплащанията в брой до 5 000 лева. Това предложение бе огласено още миналата година, но тогава не бе прието и границата за разплащане в брой остана 15 000 лева.