Преди година Румъния се отказа от амбициите за членство в еврозоната. Не защото не желаеше да членува в този съюз, както обявиха някои политици и коментатори, а защото нямаше шансове да бъде приета в близките години.
Причината е огромният бюджетен дефицит от 9 процента, който е резултат от неразумната финансова политика на няколко румънски правителства. Тя се състоеше в огромни социални разходи и необосновани увеличения на заплати.
През последните години различни български политици обясняваха колко са напред румънците и дори се произведе фразата „румънски модел“.
Впрочем тази фраза дойде след антикорупционните акции на Лаура Кьовеши. Ще припомня, че преди няколко месеца кандидатът на крайната десница Джордже Симион за малко не спечели президентските избори, като редица коментатори отбелязаха, че една от основните причини за възхода на националистите е… ширещата се корупция.
Въпреки че страната ще запази леята като своя валута, тя преживява огромен ценови шок, който ще продължи и в следващите месеци, а защо не и години. От 1 август влязоха в сила първите мерки, които трябва да ограничат бюджетния дефицит. Те ще засегнат огромна част от румънците, които ще трябва да платят цената на популизма и модела, при който доходите се увеличават за сметка на външен дълг, а не на базата на производителност на труда и икономически растеж.
Мерките предвиждат увеличение на ДДС за горивата от 19 на 21 процента и вдигане на акциза за бензина и дизела с 10 процента.
Това естествено ще доведе до значително по-високи цени на стоките от първа необходимост. Наред с това се увеличава стандартната ставка на ДДС от 19 на 21 процента, а намалените ставки се съкращават на една. Така ще се увеличат цените на всички продукти. С по 10 процента се вдигат акцизите на алкохола, като те ще бъдат увеличени с още толкова и от 1 януари 2026 година. Същото ще се случи и с акциза на бензина.
Пенсионерите с доход над 600 евро ще бъдат задължени да плащат 10 процента здравноосигурителна вноска. И това е само първоначалният пакет от мерки.
От началото на 2026 година ще бъдат приети още подобни рестрикции, като се предвижда заплатите в администрацията и пенсиите да бъдат замразени. Целта на тази политика е през следващите две години бюджетният дефицит на Румъния да бъде свит на 6 процента от БВП. Повтарям, че след всички тези тежки и непопулярни мерки дефицитът няма да бъде унищожен, а ще бъде свит на 6 процента!
Поуките от тази ситуация са много и важни. Първата е, че „румънският модел“, който беше възхваляван от различни политици и коментатори, е бил балон, който се спука само за няколко години – както в сферата на борбата с корупцията, така и в областта на икономическата политика.
Това би трябвало да охлади страстите на определени наши политици, за които България винаги е най-зле и непременно трябва да въведе някой чужд модел, за да се „оправи“.
Днес можем да кажем, че „българският модел“ се оказа далеч по-устойчив и успешен от „румънския“ (а и не само от него) въпреки тежката политическа криза, която преживяхме през изминалите пет години. Сякаш травмата от последния български фалит от 1997 г., макар и поизбледняла, все още играе ролята на спирачка пред различни безумия в икономиката и финансите.
Втората поука е, че „моделът“ на Асен Василев, който беше сходен с румънския, е обречен да завърши с финансов и икономически крах. През последните години Василев ни убеждаваше, че вдигането на доходите, независимо дали е обосновано или не, неизбежно води до икономически растеж, защото засилва потреблението.
Ако това беше вярно, то румънското правителство днес вероятно щеше да се готви за еврозоната, без да му се налага да вдига преки и косвени данъци и да въвежда радикални рестриктивни мерки по отношение на разходите.
Впрочем финансовата политика на Асен Василев успя да превърне хроничния бюджетен дефицит от 3 процента в нещо нормално. Не би било лошо, ако румънският крах ни отрезви като общество и напомни на правителството, че в 3-те процента бюджетен дефицит няма нищо нормално и че през следващите години българският бюджет трябва да бъде без дефицит, а защо не и да остава на излишък.
Третата поука е за гражданите. Те трябва да знаят, че в икономическата политика няма безплатен обяд и сметката винаги идва. Тя задължително се плаща от самите тях.
Колкото повече закъснява сметката, толкова по-тежко се плаща. Макар и скучен и понякога критикуван, подходът да се разполагаш според чергата си е далеч по-ефективен и безболезнен от финансовите и икономически авантюри, които винаги приключват по един и същи начин.
Би било добре на фона на румънската криза през 2026 година българското правителство да подготви бюджет, който да отхвърли по категоричен начин финансовата политика на Асен Василев във всички нейни основни компоненти. Настоящият бюджет е компромисен от тази гледна точка, защото кабинетът на Росен Желязков беше избран в началото на годината и трябваше да наваксва както време, така и да прави различни компромиси при сформирането и стабилизирането на крехката коалиция.
След политическата стабилизация е време и за фискална, която да премине в стабилност.
Достатъчно дълго време думата „стабилност“ беше подигравана и превръщана в плашило за българските граждани. А онези, които говорят за финансов суверенитет и се обявяват против влизането на България в еврозоната, трябва да знаят, че собствената валута не носи суверенитет сама по себе си, нито пази от ценови шокове.
Суверенитет може да носи само благоразумната финансова и икономическа политика, защото единствено тя дава възможност за взимане на самостоятелни решения.
Затова, въпреки че Румъния ще запази своята лея, в следващите години тя ще се ползва с далеч по-слаб суверенитет от България, защото няма по-несуверенно състояние от това да си длъжник и да не си в състояние да покриваш дълга си. А колкото до овладяването на прословутата спекула при влизането в еврозоната, то тя ще бъде далеч по-несъществен факт от румънския ценови шок, който тепърва предстои.
