Финансите на държавата ще бъдат на прицел в пленарната зала по време на третия вот на недоверие към кабинета "Желязков" с тема "провал във финансовата политика на правителството"

Приходите в държавния бюджет са нараснали с 3,2 млрд. лева или 11,5% спрямо същия период на миналата година. Това обяви министърът на финансите Теменужка Петкова по време на вчерашното заседание на Министерския съвет.

Тя отговори на критиките на опозицията, породени от изнесените преди два дни данни, че бюджетното салдо е на минус 2,6 млрд. лева или 1,2% от БВП при заложен дефицит от 3% за годината.

"Лъсна истината, че има драматично неизпълнение на приходната част", първи реагира бившият финансов министър Асен Василев.  В профила си във Фейсбук той посочи, че от заложени в бюджета 18,3 млрд. лв. повече приходи през 2025 г. спрямо 2024 г., за първите 5 месеца на годината увеличението е едва 3,2 млрд. лв. А от предвиден ръст на приходите от ДДС от 6,2 млрд. лв., за първите 5 месеца на годината са събрани само 1 млрд. лв. повече.
"Към момента това прави дефицит от 2,6 млрд. лв. За сравнение, миналата година по това време бюджетът беше на излишък със 146 млн. лв., а сега е на минус 2,6 млрд. лв.", припомня Василев.

Министър Петкова нарече критиките "Провокации" и определи тези твърдения като опит за политическа манипулация и отклоняване на вниманието от реалните данни за състоянието на финансите. На извънреден брифинг тя обясни защо не се притеснява за изпълнението на бюджета въпреки тревожната картика в момента. 

"От 1 януари до 31 май 2025 г. приходите възлизат на над 31,5 млрд. лева, което представлява 34,9% от предвидените в годишния план. Най-голям принос в това увеличение имат данъчните приходи, които са с 15,1% повече спрямо миналата година. Когато Асен Василев беше министър, събираше с 3,2 млрд. лв. по-малко", заяви тя в отговор на думите на Василев.

Теменужка Петкова припомни, че тазгодишният бюджет бе гласуван с голямо закъснение, постановлението за изпълнението му бе прието през април, а от 1 май са в сила мерките за подобряване на приходната част. "Не очаквайте чудеса само за 1 месец, разчетите на НАП и митниците показват, че осезаемите резултати от набелязаните мерки ще дойдат през второто полугодие, обясни Петкова. Тя изтъкна, че данните към 31 май показват ръст на постъпленията с 11.5% спрямо миналата година. И подчерта, че увеличението на разходите - с 16.4 процента, се дължи най-вече на  "наследството" от Асен Василев, който сега критикува. Става дума за социални плащания, пенсии, заплати за администрацията, субсидии, капиталови разходи, които са гласувани в закони и не могат да се отменят или намаляват от правителството, обясни финансовият министър. И напомни, че "дупката" в хазната към края на май е 1.2% от БВП  - далече  от заложените 3% в края на годината. Според Петкова с набелязаните мерки за увеличаване на приходите държавната каса ще се вмести в 3-процентния таван. 

Някои анализатори прогнозират, че само след два-три месеца бюджетният дефицит ще достигне заложените за цялата година 6,4 млрд. лв., или предвидения таван от 3% от БВП, което ще наложи актуализация на бюджета. Според коментари на икономисти и експерти във Фейсбук, този бюджет е изготвен с цел да издържи до 8 юли — датата, на която се очаква Съветът на ЕС официално да покани България за членство в еврозоната от 1 януари 2026 г.

"Самото Министерство на финансите са знаели, че бюджетът няма да бъде изпълнен, затова бе заложено поемането на нов дълг от 19 млрд. лв. - многократно по-голям от това, което е необходимо за покриване на дефицита", коментира пред БНТ икономистът Спас Панчев.  Според него бюджетът е направен да издържи не до 8 юли, а до 4 юни, когато бяха обявени докладите на ЕК и ЕЦБ за готовността на България да приеме еврото.
"Може и да не се минава през актуализация на бюджета. Както и друг път, в края на годината ще се окаже, че сериозно е орязана капиталовата програма. Затова е пътищата и водната инфраструктура са в това окаяно състояние", каза Панчев.
Според него при съставянето на бюджета за 2026 г.  сериозно на масата ще бъде сложена темата за повишение на данъците.
"Разминаването между заложеното в бюджета и това, което се изпълнява, е толкова голямо, че все едно нямаме бюджет. В първите пет месеца на годината се изпълнява 1/6 от заложеното - при планиран ръст на приходи от ДДС за 18 млрд. лв., имаме събрани 3 млрд.", коментира икономистът Михаил Кръстев. Той смята, че това изоставане не може да бъде компенсирано до края на годината, защото икономиката ни не расте толкова бързо. 

Обратно мнение
Икономистът Щерьо Ножаров обаче е на мнение, че нищо толкова драматично не се случва, защото бюджетният дефицит в момента е доста под заложените 3%. "В средата на годината имаме дефицит, който е 40% от очаквания в края на годината. Това е напълно нормално", каза той пред бТВ.
Той напомни, че освен това имаме сезонна цикличност, при която до края май събираемостта на приходите традиционно е по-ниска, след което се засилва. Например през лятото винаги има ръст на приходите от ДДС. Освен това тепърва ще се усеща ефектът от повишените осигурителни прагове от 1 април върху приходите от осигуровки, както и новите мерки за завишен контрол върху стоките с висок фискален риск, въведени от 1 май.

През втората половина на годината очакваме и постъпления от Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 2.1 млрд. лв., както и постъпления по други европрограми, каза икономистът.